Семейство Тайлър бяха потърсили услугите й за закупуване на недвижимо имущество, но бе работила само с Таня. През изминалите няколко седмици бяха разгледали няколко къщи, но особените предпочитания на Марси към едната от тях се бяха предали и на Таня. Тя просто се бе влюбила в къщата и с истинско нетърпение бе настоявала да я покаже на Чейс.
Чейс Тайлър и Марси Джоунс бяха ходили тринадесет класа заедно на училище, но не се бяха виждали години наред. Предишния ден, обаче, двете с Таня съвсем ненадейно го бяха посетили в офиса на „Тайлър Дрилинг“.
— Пате! — той се бе изправил и бе заобиколил бюрото си, за да я поздрави, а след това бързо я бе прегърнал.
— Здравей, Чейс — бе се разсмяла на позабравения си прякор. — Радвам се да те видя.
— Защо нито веднъж не дойде на събиранията на класа ни? — бе продължил с усмивка, която веднага я бе накарала да му повярва. — Изглеждаш фантастично.
— Не мога да повярвам, че продължаваш да я наричаш с това ужасно име — бе възкликнала Таня.
— Ти не се сърдиш, нали? — бе я попитал той.
— Не, разбира се! Щом съм могла да понасям тоя прякор когато бях чувствително, несигурно в себе си девойче, значи мога да се справя с него и сега, когато съм зряла жена. А що се отнася до събиранията на класа, няколко години живях в Хюстън и ангажиментите ми не ми позволяваха да дойда.
Чейс я бе изгледал с одобрение.
— Ти наистина изглеждаш страхотно, Марси. Изминалите години са били не просто благосклонни към теб, били са направо щедри. Чувам, че бизнесът ти процъфтява.
— Благодаря! О, да, имам удоволствието сама да се занимавам със собствения си бизнес. През последните една-две години нещата не вървят чак толкова добре, но мисля, че се справям не лошо, като се има предвид икономическото състояние на страната.
— Да можех и аз да кажа същото — добродушно бе отбелязал той.
— О, но аз разбрах, че вие имате много щастлив повод за празнуване.
— Казах й за бебето — бе се обадила нетърпеливо Таня. — А тя ме убеди, че въпреки ограничения ни бюджет, можем да си позволим да си купим къща и точно сега е моментът да го направим. Пазарът е подходящ за купуване — беше му казала тя, повтаряйки всичко, което бе чула от Марси малко преди това.
— Да вадя ли чековата си книжка? — със смях бе попитал Чейс.
— Не още. Марси и аз искаме да дойдеш с нас и да видиш къщата, която тя ми показа вчера. Аз мисля, че е идеална. Ще дойдеш ли?
— Какво? Сега?
— Моля те!
Комментарии к книге «Чейс», Сандра Браун
Всего 0 комментариев