«Чейс»

— Чейс, моля те! Хайде да се махаме оттук. Не бива да я безпокоим.

Кой знае как приглушените му думи успяха да достигнат до замаяното й, притъпено от болката и силните лекарства съзнание. Марси Джоунс бавно отвори подутите си очи. Болничната стая бе затъмнена, но оскъдната дневна светлина, която проникваше през спуснатите щори, й се стори болезнено ярка и ослепителна. Трябваха й няколко секунди, за да се приспособи към нея.

Чейс Тайлър стоеше край леглото й. С него беше и по-малкият му брат, Лъки, когото познаваше по физиономия, макар че никога не се бяха запознавали. Чейс се взираше напрегнато в нея, Лъки изглеждаше загрижен и притеснен.

Макар че бе изгубила представа за времето, тя предположи, че вече е сутринта на деня след фаталната автомобилна катастрофа. Няколко часа преди това я бяха преместили от интензивното отделение в обикновена болнична стая на методистката болница „Свети Лука“.

Цял екип лекари, всеки един от които бе специалист в различна област, я бяха прегледали и я бяха информирали, че нараняванията й са сериозни, но не и фатални. Имаше мозъчно сътресение, ръката й и едната й ключица бяха счупени и бе силно уплашена и травмирана от преживяното.

Марси бе благодарна, че е жива и с облекчение изслуша прогнозата им за пълното си и окончателно възстановяване. Но все още никой не бе споменал и дума за Таня. Бе започнала настойчиво да пита за нея още в момента, в който бе дошла в съзнание в интензивното отделение. Най-накрая се принудиха да й съобщят, че Таня Тайлър бе загинала на място. Един студент от Тексаския технологичен университет, който се прибрал вкъщи за лятната ваканция, не спрял на стопа и връхлетял странично върху колата им.

Марси си спомняше, че бе закопчала предпазния си колан. Въпреки това силният удар я бе изхвърлил нагоре и напред и главата й с трясък се бе ударила в предното стъкло. Лицето й беше натъртено и изподрано. И двете й очи бяха лошо ударени. Носът и устните й бяха охлузени и подути. През рамото й минаваше превръзка, която придържаше счупената й ръка. Ударът, който й бе причинил толкова рани и болка, бе убил съпругата на Чейс на място.

За по-малко от двадесет и четири часа Чейс се бе променил драстично. Красивото му лице бе опустошено от скръб. Беше разрошен, небръснат, с мокри от сълзи очи. Ако не го бе познавала през по-голямата част от живота си, ако лицето му не й бе толкова скъпо и близко, Марси може би нямаше да го познае.