Хюго Кандлис стоеше по средата на игрището за скуош с приведено едро тяло, хванал внимателно черната топчица с палеца и показалеца на лявата си ръка. Пусна я да тупне близо до линията за сервиса и я удари с ракетата с дълга дръжка. Черната топка се блъсна в отсрещната стена малко под средата и отскочи назад във висока ленива парабола, току под белия таван и лампите, покрити с телени мрежички. Плъзна се леко по стената отзад без сблъсък, който да я отпрати обратно.
Джордж Дайъл небрежно замахна срещу нея и ръбът на ракетата му шумно се удари в циментовата стена. Топката падна и замря неподвижна.
— Това е то, шефе — рече Джордж. — Дванайсет на четиринайсет. Просто си твърде силен за мен.
Джордж Дайъл беше висок, мургав, красив, с външност на киноартист. Имаше гъвкаво загоряло тяло и от целия му вид лъхаха силата и здравето на човек, прекарващ доста време на открито. Всичките му черти бяха строги освен пълните меки устни и големите, малко влажни очи.
— Ами да. Никога не си могъл да се мериш с мен — изсмя се Хюго Кандлис.
Силно се наклони назад от кръста нагоре и продължи да се смее с цяло гърло. По гърдите и по корема му блестеше пот. Носеше само сини шорти, бели вълнени къси чорапи и кецове. Косата му беше бяла, а лицето — бузесто и кръгло, с къс нос, малка уста и живи святкащи очи.
— Още един тупаник искаш ли? — попита той.
— Не, освен ако не се налага.
Хюго Кандлис се навъси.
— Няма тогава — отсече.
Пъхна ракетата под мишница и измъкна от шортите си мушамена кесийка с цигари и кибрит. Запали цигара с нехаен жест и запрати клечката в средата на игрището, където някой друг трябваше да я вдигне. После отвори със замах вратата и тръгна наперено с изпъчени гърди по коридора към съблекалнята. Дайъл го следваше мълчаливо, стъпвайки леко и безшумно с котешка грация. Двамата отидоха на душовете.
Кандлис запя под душа, обилно насапуниса едрото си тяло, обля се с леденостудена вода след горещата и очевидно изпита удоволствие от това. После се избърса извънредно бавно и внимателно, взе суха кърпа, излезе от кабинката с душа и се провикна към прислужника да донесе лед и газирана вода.
Комментарии к книге «Невадски газ», Реймънд Чандлър
Всего 0 комментариев