«Завесата»

За първи път видях Лари Бацел, когато седеше пиян в ролс ройс, купен на старо, пред прочутия ресторант „Сарди“. Беше с висока блондинка с очи, които не се забравят. Помогнах й да надделее в спора си с него и да й отстъпи кормилото.

Втория път, когато го срещнах, нямаше нито ролс ройс, нито блондинка, нито работа в киното. Притежаваше само алкохолен тремор и костюм, който плачеше за едно хубаво изглаждане. Спомни си кой съм. Беше от тези пияници.

Почерпих го необходимото, за да дойде на себе си, и му дадох половината си цигари. Започнахме да се виждаме от време на време в промеждутъците между снимането му в два филма. Свикнах да му давам пари на заем. Нямам представа защо. Беше едър, грубоват хубавец с очи на крава и нещо невинно и честно в тях. Нещо, на което не се натъквам често в моя занаят.

Забавното в случая е, че преди да отменят сухия режим, е бил пласьор на алкохол за една доста непоплюваща си мафиотска фамилия. В киното така и не направи кариера и след известно време спря да ми се мярка пред очите.

И тогава един ден като гръм от ясно небе получих чек за всичко, което ми дължеше, придружен с писъмце, че се труди на маса — като крупие, не като консуматор — в клуб „Дарданела“, та да се отбия да се видим. Така разбрах, че пак се е върнал към мафиотския живот.

Не наминах да го видя, но по един или друг начин научих, че заведението е собственост на Джо Месарви и че въпросният Джо Месарви е женен за блондинката с очите — онази, която видях с Лари в ройса. Пак не отидох да го видя.

Тогава много рано една сутрин до леглото ми застана смътна фигура — между мен и прозорците. Щорите бяха спуснати. Явно това ме бе разбудило. Фигурата беше едра и държеше пистолет. Претърколих се и затърках очи.

— О’кей — обадих се вкиснато. — В джоба на панталона имам само дванайсет, а за часовника съм платил двайсет и седем и петдесет. Едва ли ще ти дадат нещо за него.

Фигурата се приближи до прозореца и леко дръпна пердето встрани, за да провери какво става на улицата. Извърна се отново и съзрях, че е Лари Бацел.

Лицето му бе изпито, уморено и плачеше за бръснене. Костюмът му беше официален, върху него носеше двуреден тъмен балтон, на чийто ревер клюмаше омърлушена миниатюрна роза.

Седна и известно време държа пистолета, подпрян на коляното си, преди да го прибере с озадачена намръщеност, все едно нямаше представа как се е озовал в ръката му.