«Последният сеанс»

Раул Добрьой прекоси Сена, като си тананикаше някаква песничка. Беше приятен на вид млад французин на около трийсет и две, ведролик, с черни мустачки. По професия беше инженер. Когато стигна Кардоне, той зави и спря пред вратата на № 17. Портиерката погледна от бърлогата си и изрече свидливо „Добро утро“, на което той отвърна бодро. После изкачи стълбите до апартамента на третия етаж. Докато стоеше в очакване да отворят на позвъняването, отново затананика песничката. Тази сутрин Раул Добрьой се чувстваше особено радостен. Отвори му възрастна французойка, чието набръчкано лице грейна в усмивка, когато видя кой е посетителят.

— Добро утро, мосю.

— Добро утро, Елиз — каза Раул.

Той влезе във вестибюла и свали ръкавиците си.

— Мадам ме очаква, нали? — попита той през рамо.

— Ах, да, разбира се, мосю.

Елиз затвори вратата и се обърна към него.

— Ако мосю влезе в малкия салон, след няколко минути мадам ще бъде при него. В момента си почива.

Раул вдигна рязко поглед.

— Не е добре ли?

— Добре!

Елиз изсумтя. Тя мина пред Раул и отвори вратата на малкия салон. Той влезе и тя го последва.

— Добре! — продължи троснато тя. — Как да бъде добре, клетото агънце? Сеанси, сеанси и само сеанси! Не е справедливо, не е естествено, не е това, което добрият Господ е отредил за нас. За мен, казвам го направо, това е вземане-даване с дявола!

Раул я потупа утешително по рамото.

— Стига, стига, Елиз — каза той, като я успокояваше. — Не се тормози толкова и не се готви за срещи с дявола за всичко, което не разбираш.

Елиз разтърси недоверчиво глава.

— Е, хубаво — измърмори тя под носа си, — мосю може да казва, каквото си поиска, но на мен не ми харесва. Погледнете мадам — с всеки ден става все по-бяла и по-слаба, ами главоболията! — И тя разпери ръце. — А, не, нищо хубаво няма в цялата тази работа с духовете. Духове — вятър! Добрите духове са в рая, а другите са в чистилището.

— Твоите възгледи за живота след смъртта са освежително простички, Елиз — каза Раул и се отпусна на един стол.

Старата жена се засегна.

— Аз съм благочестива католичка, мосю.

Тя се прекръсти, отиде до вратата, спря, с ръка на дръжката.

— Когато се ожените, мосю — каза тя умолително, — това няма да продължи, нали?

Раул й се усмихна с обич.