«Ф. М.»

Авторът благодари за помощта на

В. Бирон (музеят на Ф. М. Достоевски в Санкт Петербург)

М. Гарбер (за специалната консултация)

Б. Гребеншчиков (за песента «Когато Достоевски беше ранен»)

М. Живов (за ятовете и ижиците)

Л. Черницин (Експертен център по криминалистика към Министерство на вътрешните работи)

Той изобщо не искаше да го усмърти. Ни най-малко. Мислеше да му скочи отзад, когато Бухала се качва в колата (нашият, в смисъл Бухала, се тикаше в колата като малоумник, с тиквата напред и нагъзурен), и тогава нашият, в смисъл Рулото, му се нахвърля, дръпва му (на Бухала) папката и да го няма. А оня като се вкопчил, не пуска. И кво правим в такъв случай?

С една дума, мухлява работа, простотия.

Стоп. Кофти начало.

Втори дубъл.

Клапа.

На еди-кой си юли (Рулото напоследък малко замаяно се ориентираше в конкретните дати) беше изпълзял от «Савински переулок», където живееше под наем, направо труп. Потрошен от криза, син-посинял — мъртвец в закрит ковчег да беше, по-хубав щяха да са го докарали). Беше следобед, в смисъл не след обед, защото Рулото отдавна вече не обядваше, залък не можеше да преглътне, а в смисъл че слънцето вече беше превалило през средата на небето.

Та изпълзя значи и се потътри към Краснолужки мост, не му беше ясно накъде тъй се е засилил и защо. С една дума, беше като мотан. Често му се случваха такива абстиненции.

От един прозорец врещеше песен: «Тополов пух и юли, зной». Наистина беше пек, жега си беше. Но Рулото абсолютно не усещаше горещината, напротив, зъбите му тракаха. Вървеше така, ярката светлина му пареше в очите, той жумеше. Същински Дракула, събуден по никое време от сън.

Кофти му беше. Направо му се мреше.

Едва се дотътри до другата пряка, как й беше името. Не помни. Напоследък все повече работи забравя. Не де, ако се напъне, може и да си спомни. Но за чий му е да си спомня.

И внезапно му проблесна защо се беше изтътрузил от къщи.

У Бухала се затвори горното прозорче. Значи ще излиза. Бухала винаги затваряше горното прозорче, преди да излезе. Кой знае защо. В този задух.

Рулото се помъкна обратно. Ската се в безистена на по-тъмно и не толкова горещо. Преди минута му тракаха зъбите от студ, а сега каква жега му стана, направо не е истина, и лее пот като фонтан, един вид: хвърчат скорци, сняг се топи. От някакъв филм беше. Отдавна, в детските години.