«Етюд в червено»

2672

Описание

Кой има по-голяма популярност — Шерлок Холмс или неговият създател сър Артър Конан Дойл (1859–1930). Ето още една възможност читателят да си отговори на този въпрос и на редица безнадеждни дори за Скотланд Ярд детективски загадки, чието разрешаване крие редом с неочакваните оригинални хрумвания и много хумор. Мъртъвци, които говорят, потайни срещи по потайни доби, заплетени следи, които прекосяват континенти, ала оставят диря за непогрешимото око на Холмс и неговия дедуктивен метод… Стъпка по стъпка мистерията е разбудена, при това винаги в името на истината и справедливостта и разбира се — „Етюд в червено“ и „Знакът на четиримата“ ще ни укорят в това, — всеки получава заслуженото си.



1 страница из 104
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Текстът има нужда от още редакция.

ЧАСТ I, която представлява препечатка от спомените на Джон Х. Уотсън, доктор по медицина, бивш служител от военния медицински отдел ГЛАВА 1 ГОСПОДИН ШЕРЛОК ХОЛМС

През 1878 година получих дипломата си на доктор по медицина от Лондонския университет и се отправих за Нетли, където посещавах курса, подготвящ лекари за армията. След като завърших обучението си там, бях съответно зачислен към Пети нортъмбърландски пехотен полк като помощник-лекар. По това време полкът се намираше в Индия и докато успея да се явя на местоназначението, избухна втората афганска война. Когато корабът ми пристигна в Бомбай, узнах, че моята част е преминала през проходите и вече се е отдалечила навътре във вражеската територия. Въпреки това тръгнах по същия път заедно с още много офицери, попаднали в моето положение, и благополучно стигнах до Кандахар, където заварих полка и тутакси се заех да изпълнявам новите си задължения.

Много от участниците в похода получиха военни отличия и по-висок чин, но на мене той ми донесе само нещастия и беди. Преместиха ме от моя отряд и ме зачислиха към Бъркширския полк, с който участвувах в пагубната битка при Мейванд. Там ме улучи в рамото куршум от джезайл2. който раздроби костта и засегна субклавиалната артерия. Щях да попадна в ръцете на кръвожадните гази3, ако не беше предаността и храбростта на моя ординарец Мъри, който метнал тялото ми върху един товарен кон и успял да ме откара благополучно до британските позиции.

[#1 1878–1880 г. Б. пр.]

Комментарии к книге «Етюд в червено», Иванова

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства