«Недостатъчно мъртъв»

На Бърши, Сути, Фоби

Здрачът не бързаше да падне, но си заслужаваше да го изчака. Освен това времето за него не беше проблем. Както вече беше установил, човек имаше време в изобилие, когато нямаше нищо друго. Беше богат на време. Почти милиардер.

Малко преди полунощ жената, която следеше, сви от автомагистралата към една бензиностанция на „Бритиш Петролиъм“. Той спря откраднатия микробус на неосветената входна отсечка откъм магистралата, като съсредоточи вниманието си върху стоповете й. Те като че ли засияха по-ярко под погледа му. Грееха в червено за опасност, червено за късмет, червено за секс! Седемдесет и един процента от жертвите на убийства умират от ръката на някого, когото познават. Статистически данни се въртяха неспирно в главата му като топче на флипер, което си търсеше отвора. Той събираше статистически данни, къташе ги грижливо, както катеричка орехи, за да го хранят по време на дългия зимен сън на ума, който знаеше, че някой ден ще настъпи.

Въпросът беше: „Колко от тези 71 процента знаеха, че ще ги убият?“

„Ти знаеш ли, мадам?“

Покрай него профучаваха светлините на коли, а въздушният поток от един камион разклати малкото синьо рено и накара част от водопроводните инструменти зад него да задрънчат. Край колонките имаше още само две коли — една тойота, която се канеше да потегли, и голям ягуар. Собственикът му — дебел мъж в зле прилягащ смокинг, се връщаше от гишето за плащане, натиквайки портфейла в сакото си. Имаше и паркирана цистерна на „Бритиш Петролиъм“, чийто шофьор в работен гащеризон развиваше дълъг маркуч, за да зареди резервоарите на бензиностанцията.

Доколкото можа да забележи след внимателен оглед, само една наблюдателна камера сканираше площадката. Проблем, с който можеше да се справи.

Тя едва ли би могла да избере по-добро място за спиране!

Изпрати й въздушна целувка.