Ето я! Отново пред мен е сибирската река Об. Добрах се до брега на това северно селище, където свършваше редовния транспорт, и стоя на брега. За по-нататъшното ми придвижване към мястото, от което може само пеша през тайгата да се достигне до полянката на Анастасия, трябваше да наема лодка или катер. Край една от многото стоящи край брега лодки, трима мъже подреждаха рибарските си принадлежности. Поздравих се с тях и казах, че съм готов добре да платя на този, който ме откара на посоченото място.
— Егорич се занимава с тази работа при нас. Половин милион взема за превоза. — отговори един от мъжете. Веднага ме разтревожи информацията, че някой вече целенасочено се занимава с транспортирането на хора до малкото сибирско селце. От него до полянката на Анастасия са само 25 километра. А и такава голяма сума смъква. Значи има желаещи. Търсенето определя предлагането и цената. Пазарлъкът на Север е малко уместен, затова попитах:
— Как да намеря този Егорич?
— В селото е някъде. Най-често край магазина. Ей там, до катера му, хлапетии лудуват, и внукът на Егорич, Васятка, е с тях. Той ще изтича, него помоли.
Васятка, хитро хлапенце на дванадесетина години, докато успея да поздравя и вече изстреля на скороговорка:
— Ще пътувате ли? При Анастасия? Сега, за секунда ще извикам дядо. — и без да чака отговор, на подскоци, хукна към селото.
Стана ми ясно: не му трябва отговор. Очевидно всички непознати, според Вася, имат една цел.
Разположих се на брега на реката и зачаках. От нямане какво да правя гледах водата и размишлявах.
Тук, ширината е сигурно километър от бряг до бряг. Насред тайгата, чийто край не се вижда дори от самолет, спокойно през вековете е текла водата, и какво ли от миналото е отнесла без да остави следа? Какво ли помни и сега водата Обска? Може би помни как, Ермак, покорителят на Сибир, притиснат към брега от враговете, сам с меч в ръка е бил отблъсквайки атака, а във водата, от смъртна рана, кръвта му е изтичала, а после, пак водата отнесла тялото му някъде. Какво е покорил Ермак? Дали пък действията му не са били подобни на съвременните рекетьори? Навярно да сравни, само реката може.
Комментарии к книге «Пространството на любовта», Владимир Николаевич Мегре
Всего 0 комментариев