«Сътворението»

— За сътворението, Владимир ще ти разкажа и тогава, сам всеки на въпросите си, ще може отговори да даде. Владимир, моля те, послушай и напиши за сътворението на Великия Създател. Послушай и с Душа да разбереш опитай стремленията на Божествената му Мечта.

Анастасия произнесе тези фрази и объркано замълча. Гледа ме и мълчи. Навярно се обърка защото почувства или видя на лицето ми недоверие към това, което би могла да каже за Сътворението, за Бога.

А защо собствено у мен или у други хора не трябва да възниква недоверие? Кой знае какво би могла да изфантазира пламенната отшелница! Тя няма никакви исторически доказателства. Ако някой може доказателствено да говори за миналото, то това са историците и археолозите. А за Бога се говори и в Библията, и в книгите на другите вероизповедания. В най-различни книги. Но защо ли навсякъде там се говори все различно за Бога? Дали не е ли защото никой няма сериозни доказателства?

— Има доказателства, Владимир, — изведнъж уверено и развълнувано произнесе Анастасия в отговор на безмълвния ми въпрос.

— И къде са те?

— Всички доказателства, всички Вселенски Истини в Душа човешка всяка са запазени за вечно. Не могат дълго да живеят лъжата и неточността… Душата ги отхвърля. Затуй трактати много и различни се подхвърлят на човека. Лъжата все си търси нова форма. Отново и отново на лъжата й е нужен облик нов. И затова последователно променя устройството на обществото си човечеството. Стреми се в него да открие загубената Истина, а вместо туй, от нея се отдалечава.

— Но от кого и как доказано е, че у всеки истина отвътре се съдържа? В душата, или къде ли е в човека? И ако я има, защо таи се?

— Напротив, всеки ден, пред взора всеки, да се разкрие тя стреми се. Вечен живот наоколо и на живота вечността от Истината са творени.

Анастасия бързо притисна длани към земята, прокара ги по тревата и ги протегна.

— Виж Владимир, а може би те ще прогонят твоите съмнения.

Погледнах. И видях, — на дланите протегнати лежаха семенца, от кедър малко орехче и бръмбарче пълзеше някакво. Запитах:

— И всичко туй какво ще означава? Например ореха?