«Маската»

В X-ския обществен клуб даваха с благотворителна цел бал с маски или както го наричаха местните госпожици, балпарей.

Беше дванадесет часът през нощта. Нетанцуващите интелигенти без маски — петима души — седяха около голямата маса в читалнята и забили носове и бради във вестниците, четяха, дремеха и както се бе изразил местният кореспондент на столични вестници, твърде либерален господин — „мислеха“.

От общата зала долитаха звуците на кадрила „Вюшка“. Покрай вратата непрекъснато претичваха лакеи, като тропаха силно с крака и дрънкаха съдове. Но в самата читалня цареше дълбока тишина.

— Тук май ще е по-удобно! — чу се изведнъж нисък, глух глас, който сякаш излизаше от печката. — Хайде тук! Тук, деца!

Вратата се отвори и в читалнята влезе дебел, набит мъж, облечен като кочияш, с шапка с паунови пера и с маска. По петите му влязоха две дами с маски и лакей с поднос. На подноса имаше голяма тумбеста бутилка с ликьор, две-три шишета червено вино и няколко чаши.

— Тук! Тук ще бъде и по-хладно — каза мъжът. — Сложи таблата на масата... Сядайте, мамзели! Же ву при а ла тримонтран! А вие, господа, се посместете... няма как сега!

Мъжът се олюля и смете с ръка от масата няколко списания.

— Сложи тук! А вие, господа читатели, се посместете; не е време сега за вестници и политика... Махайте ги!

— Бих ви помолил по-тихо — каза един от интелигентите, като погледна маската през очилата си. — Тук е читалня, а не бюфет... Тук не е място за пиене.

— Защо да не е? Негли масата се клати или таванът може да падне? Чудно! Но... няма време за приказки! Махайте вестниците... Почели сте малко, стига ви толкоз; и без това сте много умни, пък и ще си развалите очите, а най-важно — аз не искам и туй то.

Лакеят сложи подноса на масата, метна кърпата през лакът и застана до вратата. Дамите веднага се заловиха за червеното.

— Ама как може да има такива умни хора, че вестниците да им са по-интересни от тези напитки — започна мъжът с пауновите пера, като си наливаше ликьор. — Но според мене вие, уважаеми господа, обичате вестниците затова, защото нямате с какво да пиете. Вярно ли казвам? Ха-ха!... Четат! Е, и какво пише там? Господинът с очилата! Вие за какви факти четете? Ха-ха! Я се остави! Стига се превзема! По-добре пий!