«Седемте Божини заповеди»

— Любовта е опасна работа! Ако не си професионалист, изгаряш! Ако си, пак гориш! Важно е да си в играта! — тъжно обясняваше млад на вид мъж, с вече посребрена мефистофелска брадичка, а седналият до него войник разсеяно зяпаше през прозореца и се поклащаше в ритъма на влака. Пейзажът отвън поразително приличаше на фототапет — високи планини с побелели от сняг върхове, синьо небе и гори от борови дървета, на места пресечени от бързи пенливи потоци, а край тях високи туфи трева и нежни планински цветя. Есента тук все още не личеше, но редките храсти между боровете вече бяха пламнали от смъртоносното и докосване, а широколистните дървета край линията протягаха голи почернели клони, като ръце на удавник.

— Добре, де! — намуси се войникът — Какво да правя сега? От една страна я мразя, че ме лъже, а от друга — все за нея мисля! Не ми излиза от главата, разбираш ли! И през деня, и през нощта, и като съм наряд, и като спя дори! Мамка му! Ще взема да се гръмна, че да свърши всичко! Повече не издържам!

— Не говори глупости! — промърмори мъжът с брадичката — Хубаво е, че я обичаш! Значи си жив и каквото и да направиш, все ще си струва! Като оставим настрана самоубийството, разбира се. Не се връзва някак си, точно един войник да страда от малодушие.

Войникът го изгледа намръщено а спътникът му си погледна часовника и продължи:

— Докато стигнем, има почти три часа. Ако искаш и аз да ти разкажа една история! Хем ще мине времето, хем може и да чатнеш нещо.

— За кого е тази история?

— За мен! — въздъхна мъжът — Моята история!

— А тя като моята ли е?

Мъжът се надигна, свали от багажника доста голямо дипломатическо куфарче и извади от него бутилка „Балантайнс“. Разви капачката, напълни я догоре и я подаде на войника:

— Пий, братле! Като я чуеш, ще разбереш! Но ако не щеш, кажи да не се хабя на вятъра!

— А, що? Разкажи ми! Може пък нещо да науча! А то иначе — плесна се по коляното войникът — пак за нея ще мисля!

— Добре! — кимна мъжът и се настани удобно, като качи краката си на отсрещната седалка. — Във влака можеш да чуеш всякакви истории. И измислени, и истински, но аз си мисля, че истинските са повече, защото пред непознати спътници, както сме ние с тебе, човек по-лесно може да се освободи от това, дето му тежи на душата.