«Шильонският затворник»

Джордж БайронШильонският затворник1 1 Аз не от старост побелях,        не от слана        за нощ една —тъй както от Внезапен страх!От долен отдих — не от труд —прегърбен съм и състарен;подземната тъмница мен        ме изнури с тъма и студ,защото съм човек лишенот въздух чист и слънчев ден.За вяра бащина търпяхокови и смъртта зовях —за нея нашият бащаумря и ни я завеща.След туй за тази вяра пакдецата му живяха в мрак.Седмина бяхме — сам съм днес,        шестима в своите младинипогинаха безмълвно с чест;        дочака брат им старини.Един — на клада; двама — в бойс кръв осветиха края свойи като техния бащаЗа Бога срещнаха смъртта,а трима хвърлиха без свещв подземния зандан зловещ.2 Колони седем от граниткрасят затвора страховит;и влажен мъх по тях расте,и в полумрак се губят те,щом лъч премине през еднаотколешна пукнатинана каменната му стена —лъч като блатна светлинкапълзящ по пода; и халкависи на всеки стълб студен;        на всякоя халка — синджир;той впива зъбите си в мен        и белезите му подирпо кожата ми ще личат;и тъй болезнен е денятза немощните ми очи,веднъж незърнали лъчис години — точния им бройзагубих в гробния покой,откакто, клюмнал като цвят,умря последният ми брат.3 И бяхме оковани тами заедно, и всеки сам;не можехме да се допрем,не можехме да се съзремза миг, макар далеч единот друг във мрака бледосин,макар с невидими лица,но с братски свързани сърца;и в нашата злочестинаутеха имахме една:да чуем някого от нас,да чуем братския му глас,с надежда всинца ободрил,геройска песен заредилили с легенда ни пленил;но вече той се вледеникато тъмничните стени,от волнозвънък стана сух —не глас, а само отглас кух,отекнал от зандана глух,за всички трима ни несвой…4 Бях длъжен аз — от тях най-стар —        не само злото да търпя,        а и духа им да крепя;и тъкмо тъй постъпвах с жар.        Аз страдах най-неутешимза нашия най-малък брат,роден с лика на мама свят,        с очи като на херувим.И вярно: кой не би таялкъм тоя цвят прекършен жал?Той бе като деня красив        /какъвто бе денят за мен        като за млад орел, не в плен/ —беззалезен полярен ден,