Младият отец Кели се промъкна в кабинета на отец Гилмън, спря и се завъртя, сякаш се канеше да излезе, но накрая се обърна отново.
Отец Гилмън вдигна очи от бумагите.
— Отец Кели, проблем ли има?
— Не съм съвсем сигурен — несигурно рече отец Кели.
— Е, ще влизате или ще излизате? Влезте, моля. Седнете.
Отец Кели бавно пристъпи към него, седна и погледна по-възрастния мъж.
— Е? — подкани го отец Гилман.
— Ами… — започна отец Кели. — Всичко е много глупаво и много странно. Може би изобщо не трябва да повдигам въпроса.
Млъкна. Отец Гилман чакаше.
— Свързано е с онова куче, отче.
— Какво куче?
— Знаете го, тук, в болницата. Всеки вторник и четвъртък едно куче с червено шалче прави обиколка на първия и втория етаж с отец Риордан — идват, качват се горе, слизат и си отиват. Пациентите го обичат. Кара ги да се чувстват щастливи.
— А, да, сещам се за кое куче говорите — рече отец Гилман. — Истински дар е, че имаме такова животно в болницата. Но какво около това конкретно куче ви безпокои?
— Ами… Имате ли няколко минути да дойдете и да го погледате? Защото точно сега прави нещо много особено.
— Особено? В какъв смисъл?
— Ами, отче, тази седмица кучето вече на два пъти идва, при това само̀, а сега отново е тук.
— Отец Риордан не е ли с него?
— Не, отче. Точно това се опитвах да ви кажа. Кучето си прави обиколките съвсем само, без отец Риордан да го води.
Отец Гилман се засмя.
— Това ли е всичко? Явно е много умно куче. Също като онзи кон, който теглеше каручката с млякото, когато бях малък. Знаеше точно пред коя къща да спре, без млекарят да му казва нищо.
— Не, не. Тук става нещо. Не съм сигурен какво точно, затова искам да дойдете и да видите сам.
Отец Гилман въздъхна и стана.
— Добре, да видим това необичайно животно.
— Насам, отче.
Отец Кели го поведе по коридора и нагоре по стълбите към втория етаж.
— Мисля, че в момента е някъде тук, отче — каза той. — А, ето го.
В същия момент кучето с червеното шалче излезе от стая 17 и без да ги поглежда, се намърда в номер 18.
Двамата застанаха до вратата и го загледаха. Кучето седеше до леглото и сякаш чакаше нещо.
Пациентът започна да шепне, а двамата отци гледаха как кучето седи търпеливо до него.
Комментарии к книге «Pater Caninus», Рей Бредбъри
Всего 0 комментариев