«Срещал съм и много щастливи цигани»

Бай Витлеем плете кошница.

Не, не, не! Думата не е точна! Той не плете кошница, той вае кошница! Обелените ракитови пръчки танцуват между хладните му пръсти, очите му блестят като две чаши, пълни с гроздова, а сърцето му пее в такт с оная песен, в която циганинът кон си купил, но девойка си откраднал, защото знаел, че с пари вярност се купува, но любов — не!

Щастлив е бай Витлеем и вплита своето щастие в тази малка лъскава кошница.

„Ех, мама му стара! — мисли си бай Витлеем. — Как ми се падна тоя убав късмет!“

И клати глава, и цъка с език, и плюе през рамо против уроки.

Рано тази заран при бай Витлеем дойдоха важни хора. Черна ги кола возеше, бели им ризи лъщяха.

— Ние сме — рекоха — от министерството.

— Ъ! — хлъцна бай Витлеем и се разтрепера, понеже открай време си е свикнал пред важни хора да трепери.

— Не трепери де, не трепери! — скараха му се те и го почерпиха с цигара. — Не трепери, ами ни слушай внимателно! Решили сме, значи, нова потребителска кошница да правиме, щото старата нещо се поиздъни…

Главата на бай Витлеем пламна. Ами ако кажат, че той е издънил кошницата?!

— Та ти — продължиха хората — трябва да изплетеш тая нова кошница! На тебе сме се спрели! От стар кошничарски род си, няма друг циганин да може да я изплете като тебе!

Бай Витлеем спря да трепери и дръпна силно от цигарата.

— Добре, ама колку да е голема тая кошница? — попита. — Не знам дали имам толу матриал…

— Няма да е много голяма! — успокоиха го. — Малка кошничка. Потребителска. Да побира едно яйце, едно кисело мляко, една глава лук и сто грама сирене! Толкова!

После му дадоха чертеж, рисунка, още една цигара, качиха се на колата и разплискаха калта пред прага на комшията Пъшо.

И ето го сега бай Витлеем седи, плете кошница и благославя тоя късмет, дето го има.

„Добре, че съм се родил български циганин! — мисли си. — Едно яйце, едно млеко, една глава лук… Нема и час да мине и кошницата — готова! Ами ако се бех родил английски циганин?! А? Ееееей толчава кошница требеше да плетем! Да побира бекони, шунки, тояги за голф да побира! Па и кола да побира, па и яхта да побира! Жална им майка на английските цигани!“