«Стоян и Цвета»

814


1 страница из 2
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Димитър БежанскиСтоян и Цвета

Боже, каква любов, каква севда беше? Изкара Стоян заран овцете, раздрънкат се ония ми ти звънци и хлопатари и цялото стадо вдигне пушиляка баш покрай Цветината къща. Не че не може Стоян по друг път да ги прекара! Може. Ама по му е кеф край Цвета да мине!

А Цвета, като чуе звънците и хлопатарите, като чуе как Стоян им подвиква „Ряа, ряа, да пукнете дано!“, покаже се на пенджерката и попита:

— Надека бре, Стояне? Надека си тръгнал?

Погледне я Стоян милно и премилно, па отговори:

— Ма ти, Цвето, кьорава ли си! Не виждаш ли дека съм покарал шугавците на паша!

И отмине.

Отмине Стоян със стадото, а на Цвета сърцето рипа, рипа като малко прасе в нова кочина! Любов!

После цял ден Цвета и вълна да преде, и пипер да плеви, и царевици да копа — все за Стоян си мисли. Представя си го как седи на некой кютук и свири на двоянка, как псува овцете и вади кърлежи от опашката на кучето.

А вечер!… О, дойде ли вечер. Цвета грабва стомните и побягва към чешмата в Долната махала. Там, във върбалака, я чака Стоян. Чака и примира! Щом Цвета напълни стомните, той изскочи из върбалака и каже:

— Бау!

А на нея само това й трябва. Обърне се, изгледа го, па рече:

— Уу, Стояне, Бог да те убие!

— Бе, може! — смее се Стоян. — Може Бог да ме убие! Ама дай първо да те цунем, Цвето, па после, ако иска, и гръм да ме тресне!

И не е Стоян някой дървеняк, та направо да целува, ами най-напред плюне, обърше си мустака и чак тогава сграбчва изгората си. Па галене, па щипане, па кикотене!

Ама пусто, немаха късмет Стоян и Цвета… Баща й, проклет да е, не я даде на Стоян, а я даде на един другоселец. А другоселецът хем патрав, хем кривоглед, ама не бил прост овчар като Стояна, а имал воденица, огън да я гори дано!

Съдба!… Посвири Стоян още месец-два жално-милно на двоянката, па продаде овцете, утрепа кучето и отпраши към София. Изучи се там за стрелочник, ожени се за една вакарелка, направи си къща в Булина ливада, деца му се народиха…

А Цвета? Цвета — нищо. И тя народи деца, децата й отраснаха, отслужиха войници и се запиляха и те по София станаха стругари в Кремиковци. Па като се спомина патравият й мъж, Цвета се пресели при най-малкия син в „Младост 4“.

Комментарии к книге «Стоян и Цвета», Димитър Бежански

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства