«Всред дюните»

705


Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

Александър Блок Всред дюните

Аз не обичам речника банален на любовта и жалките му думи: „Ти мой си.“ „Аз съм твоя.“ „Вечно твой.“ Аз робство не обичам. Гледам смело в очите на красивата жена и казвам й: „Сега е нощ. А утре — е нов, сияещ ден. Ела! Вземи ме сега, тържествена, прекрасна страст. А утре ще си тръгна — и ще пея.“ Душата ми е проста. Морски вятър, солен, и дъх на борова смола са я откърмили — и тя напомня на моето обветрено лице. Аз съм прекрасен с хубостта оскъдна на дюни и на северни морета. Така си мислех аз, докато бродех на границата ни с Финландия, всред говора неясен на финландците брадясали, зеленооки. Бе тихо. И готов да тръгне, влакът пухтеше и димеше край перона. А пък до пясъчния склон лениво отдъхваха си руски митничари. Нова страна се виждаше оттатък — и руски безприютен храм напусто се взираше към чуждата страна. Така си мислех аз. Но тя дойде, застана върху склона. Бяха рижи очите й от слънце и от пясък. Косите, като борове смолисти, с отблясък син лежаха на плещите. Дойде. Кръстоса своя взор на звяр със зверския ми поглед. И разсмя се със силен смях. И хвърли върху мене снопче трева и шепа златен пясък. А после изведнъж подскочи и бързо се понесе върху склона… След нея дълго тичах аз. Издрасках лицето си в игличките на бора, и си окървавих ръцете, раздрах си дрехите. И я преследвах, като че беше звяр. Крещях, зовях я — ловджийски рог бе страстният ми глас. Тя само дири в дюните остави и скри се между боровете тъмни, замрежени от синя здрачина. И аз лежа, от тичане задъхан, на пясъка. В очите ми пламтящи тя все тъй бяга, цялата се смее, и смеят се косите й, нозете й, и роклята — от тичане издута… Лежа и мисля си: „Сега е нощ, и утре пак. Но няма да си тръгна, докато този звяр не изтормозя, и не препреча пътя й с гласа си — ловджийски рог: «Сега си моя! Моя!» И нека тя ми изкрещи: «Да! Аз съм твоя! Твоя!»“ 1907

Информация за текста

© 1992 Петър Велчев, превод от руски

Александр Блок

В дюнах, 1907

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009

Редакция: NomaD, 2009

Издание:

Александър Блок. Нощната теменуга. Избрана лирика

Съставителство и превод от руски: Петър Велчев

Издателска къща „Христо Ботев“, 1992

Редактор: Марта Владова

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN 954-445-024-6

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2009-09-02 21:00:00

  • Реклама на сайте

    Комментарии к книге «Всред дюните», Александр Александрович Блок

    Всего 0 комментариев

    Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

    РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

    Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства