«Кап-Кап»

В стара схлупена къщурка дядо и баба живели. Една вечер дядо рекъл:

— От какво се плашиш, бабо?

— От вълка по-страшно няма!

— Аз пък звяр по-страшен зная. Той е Кап-Кап, дето пуща през покрива дъжд да капе. И от вълка е по-страшен!

През туй време Кумчо Вълчо подслушвал що дума дядо, па си казал поизплашен: „Дано да не ми се случва да ме срещне Кап-Кап страшен!“

В същия миг конекрадец влязъл в тъмното на двора. Сторил на кон Кумча Вълча. Яхнал го и викнал: „Тичай! Отнеси ме сред гората!“

— Оле, мале! — викнал Вълчо. — Кап-Кап ме възседна здраво! Какво ли ще стори с мене?

И хукнал със всички сили. Щом навлязъл във гората, почнало да се разсъмва. Чак тогаз разбрал крадецът, че вместо кон вълк възседнал. Уплашил се, па — хоп — скокнал и в дълбок трап се намерил. А Вълчо беж — да го няма. Срещнала го Кума Лиса.

— Къде, Вълчо? Защо бягаш?

— Кап-Кап страшен в трап сам скочи. Беше ме възседнал здраво. Бягай сега, да бягаме! Че може и теб да яхне!

Хукнала и Кума Лиса. Насреща им Заю Ба.

— Къде бягате, другари?

— Остави се, Зайо Байо! Кап-Кап страшен в трап се хвърли. Беше ме възседнал здраво. Бягай и ти, да бягаме! Че може и тебе да яхне!

— Аз имам сърце юнашко — отговорил Зак Баю. — Заведете ме да видя кой е тоя Кап-Кап страшен!

Засрамили се тогава Кумчо Вълчо, Кума Лиса. Върнали се с Зая Бая.

— Дръж ме, Лисо, за краката — рекъл Заю, — а ти, Куме, дръж Лисана! Спуснете ме в трапа долу — да се срещна с Кап-Кап страшен.

И спуснали Зая Бая. Но крадецът го съгледал и го хванал за ушите. Трепнал Заю. Дръпнала го Кума Лиса. Кумчо Вълчо дръпнал нея. Но крадецът тегли силно. Дърпа Зая за ушите. Най-подире го изпуснал.

Дръпнали го навън бързо Кумчо Вълчо и Лисана.

— Казвай, Зайо, какво стана?

— Кап-Кап в дупката остана. Слабички му са ръцете. За ушите ми се хвана. Искаше да го изтеглим — да го видите и вие. Но се пусна, не изтрая.

— Поразтеглил ти ушите — обадил се Кумчо Вълчо.

— Доста дългички са, Зайо — добавила Кума Лиса.

Заю се засмял и рекъл:

— На сърцето ми юнашко такива уши отиват. И останал оттогава Заю Баю с уши дълги.

© Ран Босилек

Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007

Публикация:

БИБЛИОТЕКА „ЯН БИБИЯН“

ХУМОР * ПРИКЛЮЧЕНИЯ * ЗАБАВНО ЧЕТИВО

Ран Босилек

ГАРВАН ГРАЧИ

Весели приказки и разкази