Похвалил се лъвът пред Баба Меца на: — Няма на земята по-силен от мене!
— Има, Лъвчо, има! — рекла Баба Меца. — Това е човекът. И аз като тебе малко го познавах. Почнах да му тъпча начесто нивята. Взех да му заплашвам телците в гората. Но той ми докара ума във главата. В дълбок трап без мъка веднъж ме събори. Оттогава куцам. От човека, братко, по-силен не зная. Той със ум се бори.
— Де е той да види лъвската ми сила! — ревнал гневно лъвът.
— Дърва сече днеска зад хълма в гората — отвърнала Меца.
Запътил се лъвът да дири човека. На една поляна вързан кон съгледал. — Кой те върза, коньо?
— Човекът! Човекът! — Де е той?
— В гората. Дървета събаря.
Постреснал се лъвът, но тръгнал нататък. Край гората стигнал. Там видял наблизо впрегнати волове.
— Кой ви впрегна, братя?
— Човекът! Човекът! — Де е да го видя?
— Навътре в гората. Цели буки сваля! Уплашил се лъвът, но влязъл в гората. Там дървар съгледал. Събарял букаци. Но щом видял лъва, покачил се бързо на дърво високо. — Кой си? — викнал лъвът.
— Човек.
— Тебе диря. Слез да се поборим!
— Ей сега ще сляза. Ала покажи ми каква сила имаш. Искам да те видя как бук ще събориш.
Запретнал се лъвът. Блъскал, драскал, гризал. Изморил се страшно. Ала най-подире висок бук съборил.
— Ей, човече, слизай! С една лапа само и теб ще съборя!
— Слизам, слизам, Лъвчо. Щом толкова искаш, нека се поборим. Но по-напред трябва там от онуй дърво клина да извадя. Ти си силен, виждам. Хайде, помогни ми! Пъхни предни лапи в цепката до клина, па напъни здраво! Клинът ще изскочи.
Лъвът пъхнал лапи. Дърварят тогава слязъл от дървото. Замахнал с топора. Избил бързо клина. Приклещил юнашки лъвовите лапи.
Охнал, ревнал лъвът — разлюлял гората.
Пата-кюта, пата! — заиграл топорът.
Примрял от бой лъвът.
Като натоварил дърварят дървата, наместил и лъва. Подкарал колата.
Щом пристигнал в къщи, от двора завикал:
— Излез, излез, жено! Кожухче ти нося! Скочила жената. Припнали децата. Гледат и се чудят:
— И-и, какво мечище е домъкнал тато!
Чак до тъмно вънка си играли с лъва. А той не помръдвал.
— А влизайте вътре! Чака ви софрата! — извикал дърварят и прибрал децата.
Взели да вечерят.
Посвестил се лъвът. Въздъхнал и рекъл:
— Все пак жив останах! Право казва Меца. Човекът е силен. Навред с ум се бори.
Комментарии к книге «Лъв и човек», Ран Босилек
Всего 0 комментариев