«Писмо VIII»

Христо Ботев Писмо VIII

И така, аз, султан Абдул Пандурллах-хан „божию милостию и волею всех пияниц и евнухов в мире“, син на слънцето, брат на месечината, зет на папата, баджанак на патриархът, унук на Тукидита, племянник на св. Акакия, потомец на св. Симеона юродиви, прав наследник на н. и. в. царя Теодора Абисинскн и пр., и пр., и пр., като вземам вече под своето непосредствено височайше покровителство сичките обществени български учреждения на восток и на запад, на север и на юг, издавам настоящият манифест към овцете и заповядам строго и безпрекословно да се изпълняват сичките наши постановления, които ще да издадат моите министри и които ще да се напечатат (на сметката на „Книжевното дружество“) в моите четири официални дрипи „Жаба“, „Гражданин“, „Хитър Петър“ и на самото чело на г-на Савича.

И така, слушайте, патриоти, моята монарша воля и запишете на стената още една ока на моя сметка. Из историята на великото преселение на народите, в която знаменитият букурещки филолог Кара Георги (да се обръсне пред него талантът на г. Дринова) е определил вече границите на моята империя, секи слепец, без да прави коментарии из историята на г. Кръстовича, може ясно да види, че още преди дяда ми Орфея овцете на Балканският полуостров са пасли исторически треви, козите са яли литературна шума, а моят щастливи български народ е давал най-гъстото мляко, най-рудата вълна и най-тлъстото сирене. От Орфея и досега минаха цели хилядолетия, а в продължението на това време земята се е въртяла от запад към изток, цивилизацията е расла по купищата и в отечеството на българите са се случили няколко важни исторически събития: различни Гершковци подушиха напредокът на българският гений Ивана Найденова и дойдоха да посеят гръцка коприва за великите пости на нашата богоспасаема екзархия, да направят железници за умствената деятелност на „Книжевното дружество“ и да приготовят мехове за съпружеското щастие на бездетната „Добродетелна дружина“. От онова време насам поезията на нашето велико славянско търпение, под покровителството на Войникова, доби анакреонтическо направление, Сяровски характер и дълбок политически смисъл; науките и изкуствата захванаха да процъфтяват в празните стълпове на „Източно време“, в безмозъчната глава на отца Марка Балабанова и в съдраната съвест на Кюл-боклукският херой; просвещението на Сапунова III направи контракт с Антона Парушова, с Василия Стоянова, с Николая Хорозова и със сичките по-първи пропагандисти на панславизмът да прекарат през руската граница няколко стотини „обучени“ коне за возпитанието на нашето младо поколение, за еманципацията на черното духовенство и за поддържането на знаменитата болградска школа (която, да кажем в скобки, е направила голям прогрес в „обучението“ на глухонемите патриоти); най-после, политиката, дипломацията и тайните сношения на букурещките шарлагантолумларъ1 с кабинетите на виенските чифути достигнаха до такава популярност по богоугодните заведения на Бакхуса, щото преосвещени Бранислав Велешки (камерпажът на моята възлюблена жаба Крекетуша) ми обяви една прекрасна заран, че еднородното Жабче на неговата „полиандра“ господарка откраднало невинният мой букурещки наместник Сярова и наговорило го да направят (заедно с медиците из Колентина) революция в моето чисто и почтено семейство. С една дума, такава е била историята на цивилизацията у моят народ до оная неделя, когато аз бях повикан от самото провидение да зема в ръцете си юларите на возточните народи, да назнача свои представители на земята и да напиша програма за новото издание на своят официален вестник „Хитър Петър“.

Но днес, когато очите на сичкият свят са обърнати към небето и когато сяка празна глава чака съшествието на св. дух, ние, султан Абдул Пандурллах-хан, издаваме настоящите височайши постановления и заповядаме да се изпълняват точно, както следоват: 1) Като земем във внимание, че конете на Антона Парушова изражават своите чувства с краката си, воловете — с рогата си, а нашите литературни врабци — с поезиите си във в. „Читалище“, то — за да бъде литературата истинско изражение из премъдрата глупост на д-ра Богорова, а поезията — медицинска рекомандация на г-на Пискюллиева, — се назначава за министър на българското народно просвещение мудрословеснейшият патарок Василий Чолаков, на когото длъжността ще да бъде да мечи по манастирите с другите благочестиви котки, да краде песни из чуждите сборници, да пази народът от таласъми и да гледа да не яде някой (особено учителите) блажно в петък и в сряда. Но защото мозъчният ефир на това археологическо преподобие е поизветрял малко, то за негови помощници се назначават: на педагогията Блъсков и чада, на филологията Богоров и компания, на поезията Войников и съпруга, на философията Бал капан и Миташът, на археологията Амбарът и Кръстович, а на лингвистиката знаменитото браилско кръчетало. 2) Като земем във внимание, че „младите се учат в училищата, а старите из вестниците“ (из „Гражданин“) и че „най-голямото престъпление е преднамереното невежество в масата“, то, за да се даде едно парче хляб на лудия Савич и на неговият дом и чада, екзархията се обвезва да прибере в своите яхъри отца Балабанова, да даде неговият елеопомазан „Век“ в ръцете на Паничкова и да изкове няколко дописни членове на „Книжевното дружество“, които ще да очистят езикът на моят официален орган и които ще да подкрепят западналата литература на абисинците. 3) За да се даде пълно спокойствие на духовете в дипломатическите кръгове по кръчмите и за да се поправят финансиите на моята обширна държава, великият везирин на Турция, Хюсеин Авни паша, се изпроважда в Грахово да мъти яйца, а на неговото място се назначава букурещкият Неккер, Д. Ценович, който ще да изпроси от сръбското правителство 20 000 жълтици „за народност“ и който с утаените от Спира Констандинова 9 лири, с откраднатите мобили на читалището „Братска любов“ и с двете каци кисело зеле, отнемени с диплографически начин из сапунджийницата на барона фон Тонча из Ново село, ще да поддържи достолепието на своята дипломатическа кухня, ще да направи еднонощно примирие със своят втори зет Сярова (не заборавяйте, че тоя младоженец е мой наместник) и ще да запише името си със златни букви в историята на космополитическите фалименти. 4) Защото привременното настоятелство на читалището „Братска любов“ има неотемлимо търговско право да наследи добродетелните качества на своите отгоени господари, то за паметта на нашата преминала дружба, предписва се на младите Ловеласи да помолят представителната личност на г. Кавалджиева да направи следующата политическа крачка: да се въоръжи със своите мустаки и със своето изпитано вече красноречие, да се яви пред г-жа Крекетуша и да поиска категорически ответ за имането на читалището. Ако Крекетуша каже, че тя е мъж в къщата си, и ако поиска 2000 гроша за панталони, то да се повика младото докторче (което искаше да направи кървавици от мене) да я освидетелствува и да се помоли о. Герасим (който е назначен вече за изповедник на моят двор) да укроти Жабчето, да го посъветва да стане касиерица в тунелът на хотел „Дачия“ — и да се земат мобилите на читалището. Ако ли жабешкият патриотизъм пожелае сегашните хероини на хотелът и ако даде мобилите без нощно бдение на поп Герасима, то моите вехти приятели са длъжни да земат кавенето на „Дачия“ (на Хану Манук, р.) в аренда, да отворят в него „Братска любов“ и да направят следующите променения в своето умствено развитие: да изберат за председателка на читалището тезгяхчи-башийката Мими, за касиерка m-lle Лина, и за ораторка Шарлота де Унион. А аз, като цар, който държи сичкото земно кълбо в ръката си, ще да покровителствувам науката, изкуствата и художествата и ще да се моля богу да даде добър плод, леки нощи и щастливо осъмване.

Тие са засега по-главните заповеди на моята височайша воля, а останалите ще да издадат моите министри и ще да се обнародват в нашият официален орган „Хитър Петър“.

a+b+c+d

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Публикация:

Вестник „Независимост“, бр. 51, г. IV, 05. 10. 1874.

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2007-10-25 17:00:00

1

Мях за шарлан (слънчогледово масло).