«Извънредно произшествие»

Алекс Болдин Извънредно произшествие

— Пеци, бе! Иде Никулден, бе човеко!

— Е-е-е, та какво?

— Ами рибата, бе!?

— Да-а-а рибата…

— Какви рибари сме ако не идем да хванем жива риба!

— Прав си, Ванчо! Ти ме знаеш, заплатата я бавят, жената без работа, щерките все искат десетолевки наедно… Хей го Стария пазар! Двама мездренци са виснали там и продават толстолоб по два лева парчето и шаран по пет. Къде ще ги намериш тия народни цени, ама и пари откъде ще намериш? Трябва да продам прясната ракия дето я вадих преди месец за да купя, ама не ми се продава. Нали ти дадох едно шише от нея, какво ще кажеш? Опита ли я?

— Опитах я! Малко нагарча!

— Ракия без пари и ще и намираш кусур…

— Я дай да идем за риба на язовира. Гледай го какво е временце хубаво. Все ще хванем нещо. Това лято един образ уцели щука, друг сом, трети бял амур. Пуснали са хайвер от всякакъв чешит риба.

— Бах маааму! Бял амур! Ама това е риба-бижу, бе ортак!

— Днес е петък. Утре е събота — пети. Таман за шести ще я разкостваме на масата…

— Разбрахме се!

Дъждът беше спрял. Влажна мъгла се стелеше от Балкана. Въртеше се на кълба и проникваше навсякъде. Двамата приятели, нарамили раници и рибарски такъми прескачаха влажните коловози на изток от жп гара. Коловозите бяха много, цяла редица, мокри с кафяво-черни релси. В един залинял треволяк, досами последния коловоз нещо изскимтя. Те се огледаха и спряха.

— Виж ги, бе! Виж ги! Какви са сладички. На по месец са. И кучката я няма. Кой знае къде маха с уши. Пет парчета и все различни! Виж онова с белите лапки и беличкото на опашката. Красиво е, нали? Ако не беше моята къдрокоса Лиза нямаше да се колебая и да го грабна.

— Ти си прав, Ванчо. Жената не обича кучета ама сега му е късмета. Тук ще умрат от глад, а на мен ми трябва за лозе точно такова — порода „улична превъзходна“. Не яде по много, кара на хляб и огризки и така ти се радва като те види, че ще ти се стопи сърцето. Я дай да си го грабна, ама… Вероятно има много бълхи. Нямаш ли някакъв полиетиленов плик за да го сложа в него?

— За тебе — винаги! Ето вземи!

— Маму ма, маму ма, ела ма, ела ма… Какво се разтрепера, ма. Я да те видя! Момченце си, таман! Няма да ми правиш проблеми, нали…

— Защо не го сложиш в раницата? Ще те опикае.

— Та да опикае раницата ли? Така си му е добре. Ще го пуснем край язовира да се поразходи и натича. Ако клъвне нещо дребно ще му го хвърля за да видим дали ще стане рибар от него… Само че…

— Какво „че“?

— Как ще го кръстим?

— Джони разбира се! Сега сме в Европейския съюз и всичко трябва да е на английски, даже имената на кучетата.

— Джони! Хей Джонко, сладурче започва новия ти живот приятел, разбра ли? Той е разбрал ама и майка му е разбрала. Олекнало и е на циците от един гладник.

— Хей го язовира, къде ще се гарираме?

— Ами откъм лозята. Там са ловили белия амур.

— Ти да не мислиш, че амура ни чака нас двамата. Сигурно вече се е заровил в тинята, та и опашката не му се вижда. Поне се вдигна мъглата, ама слънце май няма да огрее. Мрачно е.

— Това е добро вирче. Давай да слизаме. Носиш ли си столчето?

— Как иначе! Няма да сядам на мократа земя я!…

— Аз съм приготвил стръв още от снощи. Имаше малко дроб за Лиза, та нарязах едно парченце. Вземи опитай. Амура кълве на мърша, пък и сома! Не дай боже да клъвне сом! Имало го е и него.

— За сом ще трябва да пуснеш бърза телеграма… Тихо сега, тихо. Амура се плаши от шум и човешки разговор.

— Мигар ти разбира български?

— Шшшшт!

— …

— Абе, Пеци!

— Шшшшт!

— Наа… мен… ми… кълве бе ортак…

— Да бе! Тегли, бе! Теглииии!

— …

— О-о-оп! О-о-оп!… Те ти го! Голямо е… Ох, на баткото… Ох! Дай кепчето! Ето, ето, ето… шляп, шляп, шляп… Го-олямо е!

— Да голямо е, ама… Ама не е бял амур! Таранка е, голиат! Абе аз казвах ли ти, че тук е едрата риба! Има повече от кило! Ха честито!

— Мерси! Да ти се връща! Джонко! Джонкооо… ела го помириши, бе помияр! Ха така! Те това е риба, бе пич! Само че ти е голяма за ядене. Ще ти хванем по-дребно.

— Те му по-дребното! Царица! Пълно е с подобен боклук тук. Красиви са като риби но не стават за нищо. Хвърли му я! Ама не така де. Плаши го рипането и. Удари я с ножа по главата, а после я порни по средата и му я хвърли. Да потече кръвта…

— Яде бе ортак! Яде! Тоя трябва да е гладувал като куче. Я виж само как сладко яде!

— Ще стане рибар, личи си! Остави псето ами си гледай въдицата… Пююю, ортак! Удави се плувката, бе! Дърпай!

— Брех маааму! Те това е…

— Бял амур! Ха честито!

— Ура-а-а-а! Ела да си стиснем ръце…! Тръгна…

— …

— Тръгна ама вече сме почти един час тук а рибата не ще да чуе… Освен царици друго не съм ловил…

— Не бой се ще ти дам голямата таранка да се отсрамиш пред жената и дъщерите.

— С една таранка пет гърла не можеш нахрани!

— Хайде де, хайде! Още не е заваляло, ще поседим час, два, белким хванеш и ти амур.

— Не е заваляло, ама заваля… Тоя панталон дето съм обул само изглежда топъл. Чист брезент си е и студенее та се не трае. Ще взема да си хвана една простуда тъкмо за празника.

— Нали имаш ракия, пък и горчива да е…

— Ти бъзикаш ли се с мен, бе ортак!

— Да бе. Дай да си ходим, заваля. Температурата трябва да е около пет градуса. Виж как излиза пара от устата като духнеш… Да събираме такъмите и да вървим. Хайде рошльо, хайде Джони! Пъхай се в полиетиленовия плик и да се прибираме. Ето ти го, заедно с голямата таранка. Нали ти я обещах!

— Мерси, все пак! Ще си го върна, ама като идем другия път. Първата уловена от мен риба ще е за теб!

— Нека го доживеем най-напред!

— Абе знаеш ли че тоя юнак рита като магаре и едва го удържам.

— Що не го туриш в раницата? Има място…

— Да бе това е идея!… Хайде вътре, пич! И да не цивриш, че те оставам при майчето и братчетата.

— Така е добре… Дъждът се усили. Няма ли да минеш към нас да пийнем от твоята ракия. Жената ще и сложи захар, ще я стопли, а и ние ще се стоплим…

— Добре, бе ортак няма проблем.

— …

— Жено! Жено, ма! Отваряй на ортаците! Отваряй и поемай амура!

— Да не повярваш! Моят Ванчо хванал бял амур!

— Колко кила му даваш като го гледаш?

— Ами повече е от две кила е! Тъкмо за Нукулден. Утре ще го приготвя с лук и орехи запечен на фурна. Ти и оня път рече, че си хванал амур, а после ми казаха, че са те видели да го мерят в магазина на кило. Какъв лъжец си само!

— Хвана го ма, Силве! Те това е кръст! Хвана го пред очите ми! Печен е Ванчо!

— А какво скимти в раницата ти?

— Леле-е-е, забравих за Джони! Дано не се е задушил…

— Кученце ли сте си намерили? Ех какво е сладичко… Ела ми маминкото…

— Джони го кръстихме!

— Ела… Джони, ела ми на мама?

— Баш американец е! Джони Кеша! Като оня кънтри певец дето обичаш да го слушаш.

— Красив е! Много е красив, ама… каква е тая кръв по муцуната му?

— Бах маааму! Тоя мискинин е ял от рибата. Проял е плика и е нагънал таранката. Бах тоя гладник! Я чакай да видя колко е изял?… Почти една трета от рибока! Започнал е от опашката! Ванчоо-о-о! Взех си още един гладник в къщата! Моя милост, безработната жена, дъщерите и тоя Джони! Дупе да ми е яко!…

— Не бой се, Пеци! Тия дни ще дават заплатата.

— Дали са я вече… Ванчо! Ходих с банкоматната ти карта и я дръпнах. Пеци ще има пари да купи риба за Никулден!

— Ще купя, ще купя! Бах мааму! Ега ти гладника!

— …

— Гладник ама виж какъв е хубавец! Като поотрасне ще го доведеш до лозе. Имаме много кьосове, да ги разгони де! Ще му опечем риба на въглени и ще го нагостим. Само го къпи редовно, че сега ми се струва е пълен с бълхи. Я виж как, се чеше…

— Как ли! Това за бълхите е почти сигурно! То мен ме захапаха та него ли!… — каза жаловито, Пеци и се запоска усилено по левия глезен…

06.12.2009 г.

Враца

Информация за текста

© 2009 Алекс Болдин

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2009-12-10 01:00:00