«Корабокрушенците от Шпицберген»

Приближаваше следобедът на 29 септември 1875 година. Необичайно оживление цареше из широките и прочути заводи на остров Вадзо, собственост на господин Фойн, известен китоловец и много богат търговец на оръжие във Варангерфиорд. Под широките навеси, които се простираха от единия до другия край на острова, бе прекъсната всякаква работа: мъжете бяха напуснали грамадните котли, в които кипете и разпръсваше тежка миризма маста от огромните животни. Тези, които разсичаха животните на части, бяха оставили окървавени-те ножове. Машинистите не се занимаваха повече с машините, които мелеха огромните ребра, коларите бяха оставили колите, превозващи късовете месо, за да бъдат преработени на тор. Дори моряците и китоловците бяха напуснали малките си кораби, закотвени в канала. Мъжете, събрани на групи, бяха почти всичките норвежци. Обикновено спокойни и дори флегматични, сега разговаряха оживено, кръстосвайки припряно въпроси и отговори.

— Но дали е истина? — питаха едни с безпокойство.

— Да, да — отговаряха други.

— Били заобиколени от ледове?

— Така казват.

— Но къде?

— На Острова на мечките.

— Не, в Нова Земя.

— Нищо подобно! В Шпицберген.

— Но на полюса ли искаха да отидат?… Китове могат да намерят и край бреговете на Финмарк, не е нужно да отиват толкова далече.

— Това е истинска лудост…

— Която ще струва доста скъпо на господин Фойн.

— На него ли?… Няма значение, той има милиони!

— Говори се за два кораба.

— За три.

— За половин флота!

— Каква злополука!

— И всички ли са умрели?

— Да.

— Не, потънали са.

— Но да, ледовете са разрушили корабите.

— Кой донесе тази новина?

— Един капитан китоловец я съобщи от Хамерфест.

— Той ще дойде ли тук?

— Ще пристигне след няколко минути с крайбрежния кораб.

— Който се вижда вече — каза най-високият китоловец, който успяваше да разгледа по-добре далечния бряг. — Ето „Гримзей“ влиза във Варангерфиорд под пълна пара.

— Почакай, струва ми се, че това е английски кораб — обади се някой.

— Не, това е „Гримзей“ от Хамерфест и идва право насам — каза друг. — Ето господин Фойн, който бърза към пристанището.

— Да отидем да видим — предложиха неколцина и се отправиха към брега.