«Сънят на легионера»

Сега, когато треперещата ми ръката едва държи гъшето перо, когато трудно различавам написаните думи под жълтеникавия пламък на светилника, умът ми отново литва назад във времето, към онези събития на моето появяване на белия свят. Трябва да го напиша, да опиша този объркан и неясен мой живот докато още е бистър ума и докато бие сърцето ми. През дългите мразовити или знойни нощи един странен и изнурителен сън ме спохожда. Той ме хвърля в смут и ме обърква, поставя въпроси на които не мога да отговоря. Не зная кой съм и от къде съм дошъл. Не помня баща си, не помня майка си. Не съм виждал братя и сестри. Помня само началото, моето начало в тоя жесток свят и един странен каменист връх, високо в планината, самотен, сред море от стари и зелени гори. От там започва моят живот. Какво е било преди това, не зная. Помня и оная красива руса жена която вече я няма. Тя беше любовта на моя живот, една силна и странна любов в един объркан и странен живот.

Бях легионер. Бих се под знамената на император Домициан Флавий в онези далечни и тайнствени източни земи, където горите са неизбродими, животните диви, а хората свирепи и жестоки. Бих се трийсет дълги лета, докато в една изтощителна битка посякоха ръката ми. Сега съм немощен старец, в заника на живота си, стар легионер, живеещ последните си дни в покрайнините на великия Рим.

Едно младо създание се грижи за мен, дъщеря ми Летия. Прибрах я преди осем лета, от улицата, изгубена, без родители, плачеща, гладна и премръзнала.

Дадох и дом, храна и бащина ласка. Научих я да говори. Нарекох я с името на жената от моите сънища и видения.

Ето я! Красиво дете е. Руса главица, стройно телце, големи и тъжни очи. Повдига завесата и пристъпя. В ръката си държи купичка с варен ориз. Приготвила ми е храна. Сяда тихо до мен. Подава ми я. Гали ръката ми, говори ми нежно и тъжно.

Притварям очи и спомените ми нахлуват като ята от бели птици, като ромолящи планински потоци като тайнствено нашепваш вятър. Нахлуват и ме обземат без да мога да ги спра.

Всичко започна от там, от оня непознат връх, зареян сред тъмнозелени стари гори, осеян с бели колони, вдигнали каменни чела високо към небето.