«Да оцелееш…»

Тази неделя, 19 октомври, вятърът изглежда благоприятен. Посока — север-североизток. Тъкмо пасата чаках с нетърпение, за да потегля.

Една френска яхта ще ме изтегли от пристанището на Лас Палмас. Около мен цари особена атмосфера, в която намирам не само нужното ми сега приятелство, но и едно затрогващо разбиране. Консулът на Франция ме изпраща до яхтклуба. Прегръщам го и се разделяме. Отправям се към „Еретик“ с бащата на Боатьо. Съоръженията и провизиите, предварително проверени от консулските власти, както и току-що подареният ми радиоприемник бяха вече натоварени. Ветроходи с всевъзможни размери и форми се стрелкаха, щъкаха непрекъснато край мен — белите им ветрила приличаха на чайки; минавайки край мен, стопаните им понякога ме прекръстваха, за да ми върви. Дълбоко в сърцето си аз чувствувах, че започваше голямото изпитание.

Виждах само офицерския учебен кораб на испанския военноморски флот и вече мислех, че съм сам в морето, когато получих последния поздрав, най-тържествения: на ветрохода свиха трите марсела и рязко ги спуснаха сред плющенето на вятъра и ветрилата. За мен това беше като звън на камбани — сякаш приветствуваха успешния завършек, а не началото на пътешествието ми.

Вечерта беше извънредно спокойна. Вятърът се задържаше север-североизток и лодката напредваше равномерно със средна скорост три възла и половина1 на юг от остров Гран Канария. Ето какви намерения имах: най-напред да се спусна на юг-югоизток, преди да поема право на запад. Бях решил да не вземам веднага пълен запад, за да избягна Саргасово море, което заедно с По-т-о Ноар беше най-опасната от клопките, които трябваше да заобикалям.

Още в понеделник около мен се появиха първите признаци на живот. За нещастие това бяха само малки рибки, която плуваха пред лодката, като да ме водят. Трудно се хващаха, пък и нямаше да се нахраня с тях. Вече започнах да се безпокоя, че безветрието ще трае дълго, когато след пладне задуха вятърът, който ми даде възможност най-после да се отправя към двайсет и първия градус.

Пасатът се засилваше все повече и повече. Скоро се разрази буря. Ту вдигайки ме на гребена, ту хвърляйки ме в падините си, големите вълни последователно ме закриляха и ме излагаха на вятъра. Наоколо ми се разбиваха вълни. Какво ли щеше да стане с мен, ако се окажех под рухващата им течна маса?