«Марсилия»

Димитър Бояджиев Марсилия

Безрадостно залутан, слисан в уличния шум, в загадки скръбни потопен, безсилен и точаян, на тоя страшен град — на всичките пороци друм — гърмежът и миазмите аз наблюдавах смаян. Сред тая втрволица не разбирах аз що диря! Като вълна нахлуваше във моята душа огромна скръб — и мислех — звяр да ме сподиря на всяка стъпка, без да знам с какво да се теша. Където да погледна — виждах мъка и разврат. Земята тук са някога тъпкали финикийци. Години хиляди са минали — и тоя град до днес е пълен още със търговци и убийци! Небето е над улицата като звездна лента, но никой взор не вдига! Сред нахални светлини из кръчмите утеха всички дирят във абсента или в смеха ридающ на продажните жени. Голтаци мрачни някъде подемат песен зла — набат на смъртно отчаяние със звуци медни. Доволници тук весели и тъпи, там — тегла, сърца свирепи, а пък там две лезбианки бледни, притиснати любовно, милосърдье и утеха една от друга просят… И подобно на кошмар, жестоки, гневни мисли върху мене връхлетеха: тъй равни бяха него ден и роб, и господар! Аз бях преситен тоя ден на всички суети. Аз мислех всички скърби и веселия притворни — и без надежда някой братски да ме приюти, кръстосвах бледен улиците тъжни и позорни, сред ледно равнодушие изгубен като в бездна. Животът ми се струваше тогаз почти като порок, а моята душа така нелепо безполезна, че мисълта за смърт ме блазнеше кат блян висок. Внезапен лъх на горест и денят ми омрачи, и скъпоценните съкровища на паметта ми. Дори не исках да си спомня милите очи на моята другарка, ни пък оня сън, що мами сърцето ми със бъдеще — и неуморно буди усърдие у мене, за да мъкна ден след ден към пропастите на нощта… И всички жалби луди за щастие как гаснат виждах с поглед уморен. А скъп ми е живота мене! Милите неща на миналото или пък на дните, що жадувам, лазурът дневен и мечтите скъпи на нощта, жената нежна, на която устните целувам. Посрещал съм ги с радост винаги сърдечна. Когато пък се виждах морен и унил, доволно бе ми мен усмивка някоя далечна или дори случаен дъх на росен карамфил.

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Мартин Митов и Калина Григорова

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-04-15 20:00:00

Реклама на сайте