«Антибългаризмът или безбожието на света»

Стефан Чурешки Антибългаризмът или безбожието на света

„Питание: Що е най-свето человеку?

Отговор: Верата и народността.

Питание: Спроти верътъ какъв си?

Отговор: Християнин.

Питание: А по народност що си?

Отговор: По народност съм българин.

Питание: Защо?

Отговор: Защо съм роден от татко и майка българе и говорам (сборувам) български.

Питание: Не бидвит ли да си изменит човек верътъ и народносттъ?

Отговор: Има такива людийе, що се изменват верътъ и народносттъ туку тийе чинят най-тежък грех; таквите людийе ся имает от светът за предатели. Тийе никому не съ мили, ами секой ги мразит и ненавиждат, затова яз никога не ке простъ да ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке ся мъчйъ да свестявам такви изумени людийе.“

Сериозният ни проблем след Освобождението от турско робство е проблемът с оцеляването на българската нация. Този въпрос е сериозно повдигнат от модерността, която за българите е катастрофична. Затова тук ще направим преглед на историческото обяснение защо се случиха катастрофите през ХХ век. Основният проблем идва от Възраждането. След Освобождението от турско робство ние изменяме на дефиницията на българщината, дадено от Йордан хаджи Константинов-Джинот, която е единствената сериозна културна дефиниция на българското заедно с дефиницията на Кузман Шапкарев, двама македонски българи. Проблемите ни идват от факта, че българите не разработват сериозна национална философия, въз основа на интерпретация на казаното в старобългарската литература и въз основа на разпространено сред тълкувание на житейската философия в Евангелието в съчетание с народната мъдрост и с историческия опит, който имаме като уникален народ. Нашият Университет е създаден след Освобождението и то от европейски академици, които или не са православни, или не са вярващи. Онова, заради което сме приели православието от Византия — отказът на папата да ни даде книги на нашия език и наша йерархия от духовници се проиграва с навлизането на чужди специализанти, които освен че не знаят нищо за българското на всичко отгоре са и противници на православната и славянската идея, която заедно с интерпретацията на национално-историческия спомен е стълб на нашата претенция да имаме резервирано място в свода на световната цивилизация. Българските модерни дейци са много слабо подготвени философски, което обяснява защо политиците ни са келемета, които освен от техника за бита и от конспиративно трупане на пари от друго не разбират. Всъщност нашата битка срещу Византия и после срещу турците, а и срещу кръстоносците се заключава в запазването на нашата автентичност, заради която съществува държавата и институциите. Защото богатство без да служи на културна идея е източник на разврат, както се вижда от делата на сегашните богаташи, които нямат чувство за мисия, за национална идея и за велик идеал, на който да служат техните пари. Но коренът на проблемите ни идва от състоянието на интелигенцията и на духовенството, които като най-важните референтни групи на обществото са слабо подготвени със съзнанието на историческа мисия на българския народ, в която да участваме на страната на доброто, както го разпознава народната ни култура и автентичния ни исторически опит. Всъщност загадката на българската история, за което си струва да се бие камбаната в областта на медиите, художествените изкуства, науката и масовото знание не е античната археология, която е гръколатинска, нехристиянска и добългарска на Балканите, а това как сме успели да се запазим като нация в полето на висшите идеи след като сме малък народ и сме били под политическото робство на турците и духовното робство на гърците. Властта на исляма и византинизмът на Гръцката патриаршия не са успели да разбият нашите цивилизационни критерии, чрез които ние сме разпознавали небългарското от българското и сме давали дефиниция на българщината, която е световен културен факт, а не е фолклорен атракцион из увеселителни заведения. Фактически нашият проблем е, че ние не сме излъчили световен автор в областта на философията, изкуствата и масовото знание, който да разкаже нашата епопея като народ, който оцелява не заради социално-икономически програми на новия световен ред, заради защитата на истината и доброто, които разпознаваме освен с практически и с метафизически категории, поради което сме мразени от силните на деня, които нямат нашия ум, чисто чувство и високо достойнство. Затова нашият проблем през модерността е научен и религиозен и може да се каже, че заради недалновидната система на образование, където българознанието не е фундамент на хуманитарните дисциплини ние ставаме целокупно еничари на чужда философия, която не е българска по дефиницията на трите пояса на нашата кауза, а именно православие, славянска идея национална автентичност, т.е. висша способност за тълкувание на свещени текстове и пророческо-месианско съпреживяване на битието. Пророческото начало и способността за тълкувание на текстовете са нашата сила, която не е поставена като фундамент на модерността, поради което ние се проваляме. През модерността е забранено с всички средства на научната и политическата цензура ние да се занимаване с фундаментални въпроси на битието, което личи от сегашната социална архитектура, в която дълбинният философ, теоретичният учен и фундаменталната мъдрост са икономически дискриминирани за сметка на повърхностно развлекателни дейности като спорта, музиката и ширпотребата. Една чистачка в банка взима повече пари от националния ни академичен хуманитарист, което означава че днес латинизацията и технологизацията искат да ни откажат от нашето послание към света, за което говореше покойната пророчица Ванга. Такава агресия на злото срещу българите, която ни счита за социално-биологически единици, а не за Божии подобия ние не познаваме в нашата история и затова покойният професор Тончо Жечев казваше, че това нечувано предизвикателство трябва да намери своя нечуван отговор. Това обаче няма да се случи ако децата на богатите и властимащите учат чужда философия, чужди езици без да са научили из основи старобългарския и българския език и без да познават православното богословие и българските религиозно-пророчески книги. Нашият познавателен и хуманен проблем през модерността трябва да бъде решен мащабно и перспективно като на отличниците в българското училище бъде даден шанс по културни съображения, наместо да издигаме двойкаджиите по социално-икономически интереси.

Но проблемът ние в отношението между образование и религиозна нагласа, която дефинира величието на големите нации. Фактът, че най-силно развитата технически държава — Германия има най-силна философия и богословие сравнено с другите държави, показва кое всъщност е локомотивът на общественото развитие и кои критерии могат да бъдат санкция за обществения процес. Затова нашата борба се състои в научно-духовна еманципация на основата на нашето занимание с фундаментални и високо теоретични проблеми в които логиката и способността да разпознаваш кодовете на битието трябва да се основни дисциплини. Иначе ставаме подвластни на частични и несъществени интерпретации на битието, чрез които изкривяваме съзнанието си и губим душите си, а след това като вечни ученици на не български идеи ще загубим и собствеността си. Философията на българското Възраждане показва, че ние сме станали богати и свободни след като сме превзели Църквата от елинизма, който толкова харесва на сегашния папа и след като сме създали български училища, като сме изгонили чуждите пропаганди. Затова научно-философският въпрос е основен за нас. Тясното специализиране в науката, както е станало след Освобождението, не позволява на българската интелигенция, която е идеен конструктор на битието на всяка нация да създаде мащабен и перспективен идеен хоризонт, който да структурира обществените ценности и да създаде идейна база на философията на българската политика във вътрешно и външнодържавно отношение. Българското образование през модерността не взима мерки да се създаде световен свод на идеалистични ценности във философията на образованието, изразена като структура на методическо обучение, съдържание на материала по хуманитарни науки и като перспективна интелектуално-емоционална постройка на въздействие в сътрудничество с положителните хуманни ценности на християнството и на хуманния здрав разум и положително емоционално въздействие на личността. Това обстоятелство, защото образованието, т.е. житейската логика, емоционалното съпреживяване на света и мотивът на човешката дейност, е най-важното, води до обстоятелството че в България нахлуват всякакви учения и философии, които отродяват българите от завета на дедите им и по този начин ги дебългаризират в ментално и емоционално отношение. Най-масовият антибългаризъм е критиката срещу българския манталитет, който често се чува най-вече от страна на недообразовани или нечестни хора. А нашият манталитет е рицарски и високо хуманен по силата на философията на българската история, в която човеколюбието и честността са водещи директиви на държавата, не и технологизацията, защото едни бандит с компютър и висше образование е по-опасен от бедния светец — това е поука от нашето минало, която ние не сме разработили. Опасното не е атомната бомба, а разумът и моралът, който я управлява. Това обстоятелство ние не сме го отчели след Освобождението. Единствената класна подготовка в България след Освобождението от турско робство се дава на военните, но тяхната идея за национално обединение е разлъчена от идеята за кръстоносна мисия, която българския народ е защитавал през вековете съвсем осъзнато и заради която мисия Бог ни е запазил през изпитанията на времето. Този пропуск, както и факта, че творците на националната идеология от XIX век са неподготвени философски в сравнение с дейците на немската национална идеология, а са и хора на физическата саморазправа доведе до обстоятелството, че в България се разбърка из основи естествения обществен ред, построен върху защитата на идеалистични ценности. Вярата в Бога и идеализмът липсват всецяло на българската интелигенция, която се модернизира, т.е. латинизира и дехристиянизира след Освобождението от турско робство, в това число и съсловието на духовенството, което през модерността изменя на Евангелската си мисия и става предмет на политически и икономически поръчки от влиятелна светска висша класа, която е възпитана да мисли и да чувства от чужди образователни центрове с детайлизирани философски възгледи върху битието. Така народната мъдрост и националната ни философия, изразена чрез пословиците и поговорките, както и в автентичните текстове на старобългарската литература и в мотивацията на действия на независимите български управници до модернизацията бива забравена, а на нейно място идват чужди философии и примери за начин на живот, които отродяват българина. Това е проблемът за антибългаризма през модерността. Всъщност, казано с историко-философски език това е проблемът ни през всички векове. Ние като потомци на славните антични скити не сме приемали елинистическата философска и религиозна идеология както пише Херодот за царските скити, които са античните предци на прабългарите. Това упорство на скитската идеология и религия продължава до Покръстването, което обяснява идеологически борбата ни с Византия. Ние с Византия се борим защото сме искали да бъдем културно-философска алтернатива на гръкоримската езическа култура и на християнството, като официална идеология на Византия, която чрез религията е искала да ни грецизира, т.е. да ни отнеме правото на културна-философска интерпретация на битието, която е алтернатива на римската и елинската идея, заради която всъщност са съществували републиканско-демократичните режими през Античността. Затова философията на нашите нескончаеми войни с Византия и с латинството е философия на религиозно-философската дефиниция на понятието „българин“, което се вижда ясно изразено в надписа на владетеля Персиян от Филипи. Там българин е религиозно-философско понятие, което се противопоставя на християнин. Тази религиозно-философска и културна обосновка на българите, които са антични наследници на скитските съюзници на Александър Македонски, затова са се стремели към Македония, се променя след решението на св. цар Борис I. Причината за неговото решение е убедеността в истинността на християнския Бог, а не някакви политически или икономически интриги, които не са свойствени за българския рицарски манталитет като траен фактор в българската народопсихология. Ние може да сме били селяни, когато сме били под робство, но не сме далавераджии и шоумени по манталитет, каквито иска да ни направи модерната културна философия, която е реновация на елинистическата мъдрост през езичеството. Това нещо самостоятелните и свободни българи през вековете са го знаели много добре, както и обстоятелството, че от културно-философската еманципация на нацията в полето на идеи в света зависи нейното успешно съществуване. Затова след Покръстването, за да бъдем самостоятелни, ние искаме славянски духовници и учители, които да ни еманципират в света на религиите и философските учения, защото от тях зависи всичко в битието на нацията. Фактически автентичната философия на българския език, защото езиковостта през модерността е крайна мяра на философията изобщо е дълбоко религиозна — нещо, което ние сме забравили, а атеистите и антибългаристите днес не искат да ни го признаят и изследват всякакви диалектни форми на езика, само не и религиозни я смисъл на структуроопределящите фактори в мисленето на българина чрез ключовите представи и понятия на свещения български език. А политиката, културата и икономиката се ръководят от идеите в религията, митологията и философията, разяснени чрез философията на езика, която у нас е дълбоко християнска и ние описваме категориите на битието чрез християнски представи преди нашата интелигенция да се латинизира. Езикът и религията предопределят всичко, което се случва с отделния индивид и с нацията, поради което българите, които са познавали всички известни религии на света, включая мюсюлманството и юдаизма, са предпочели християнството, като вероятно в Библията са се разпознавали като скити, както ни наричат и византийците в своите хроники. Изборът на цариградската цезаропапия е продиктувана от факта, че ние искаме да сме независими в религиозно отношение, което продължава в следващите векове с искане за собствени епископи и славянски език в литургията, когато сме под робство. Робството у нас не е социално-икономическо дефинирано, а е културно-философско робство. Днес заради оптиката на западните философи ние преминаваме към културно-философско робство посредством социално-икономически натиск, който прецедент беше заложен в социално-политическата философия на модерността, дошла не заради оригинални български приноси във философията на атеизма и изкривеното човешко съзнание въз основа на правенето на генерални житейски обобщения въз основата на частичен и непълен исторически опит а чрез изкушението ние да имаме по-добър бит за сметка на това да не се занимаваме с големите въпроси на битието, от което занимание са се плашели византийците и латинците през вековете. Никакви евтини сметки за имоти и за пари не бяха в основата на истинския български културен протест срещу атеистично-меркантилната философия на модерността, а съзнанието че ние губим бойния си дух, светостта си и способността си за вселенски пророчества и тълкувание на свещените книги, заради която загуба Бог ни изпрати и Ванга.

Затова антибългаризмът през модерността е създаването на социално и политическа философия на българина, която философия преминава през защитата на материалните ценности като по-значими за ценностната система на модерния българин от идеализма, благородството, милостта, истината и справедливостта основните християнски категории на цивилизованото битие. Това е тъканта на модерния антибългаризъм, който се насажда от определени телевизии, радиа и вестници в България. Такава е и генералната философия на светското образование, което със своята политическа и икономическа логика на обяснение на явленията в света подтиква образованите и можещи млади хора да напускат страната си и да изоставят завета на дедите ни, които пазеха българските територии не като социално-икономически единици, а като обетована земя, дарена от Бога на българите заради изпълнението на тяхната световна религиозна мисия, както пише в старобългарските документи. Отродяването на българите през Възраждането е преминавало под знака на културно-философско съгласие с елинизма, който е основа на модерното културно и политическо мислене. Затова Паисий Хилендарски пише „История славяноболгарская“ и затова през Възраждането ние се борим за славянско и християнско училище. Християнството спира влиянието на мюсюлманите, а славянството и философията на българската история спира влиянието на елинизма като културна философия на живота, а не като етнически антигърцизъм. Православието пък спира влиянието на католицизма и протестантството, като по този начин ние ставаме самостоятелен културно-философски субект в света на идеите и така, едва след това, едва след това и не заради хората на оръжието, се ражда свободна България, създадена етнически на картата на българската Екзархия, призната от всички културни свободомислещи народи по света. Днес се атакува славянската идея, което ни прави адепти на елинизма и латинската културно-философска мисъл, атакува се християнството, което пък ни прави зависими от всякакви чужди учения, в това число и исляма и се атакува православието, най-големият компромат на което е интелектуалната и нравствена характеристика на отделни представители на духовенство. Впрочем опасното през тоталитаризма не беше ДС, чиито кадри бяха пробългарски и държавнолоялно настроени, а философията на историческия материализъм, която говореше на латински, основаваше се на частичен тезис за хода на световния исторически процес и беше лишена от разпознавателна способност за свещено и реликви. За това днес тракийските археолози са по-популярни от реставраторите на икони — просто поставянето на знак на равенство между свещена вещ и битов предмет не ни позволява да разпознаваме света. Затова нашият проблем с оглед културно-философските устои на антибългаризма не е да правим евтина държавна пропаганда от посредствения продукт на рок музиканти и спортисти, които по културната си философия са гладиатори, ако направим историческа аналогия, а трябва да разработваме философия на интегралното човешко поведение и мислене, която да отговаря на вечните човешки истини и на вечните високи хуманни достижения. Това значи православието, славянската идея и националната ни историческа опитност да бъдат разработени интегрално във всички сфери на човешката дейност, най-вече в областта на образованието и културата, които детерминират философията на поведение и са повече от от храната, както казва митрополит Климент през XIX век. А той е бил наясно повече от Стамболов за какво иде реч на Балканите. Така например католическите мисионери на Балканите са писали, че българите през турско робство не са искали и да прочетат ред на латински език, нито пък са имали доверие на гръцките духовници. Днес това се отнася за малцина българи, които живеят бедно, изолирани са от обществения процес и от вземането на решения, поради което ние губим победите си от Възраждането. Ако днес не можем да направим интегрален езиково-философски превод както на автентичната философия на нашата история, така и на явленията на модерността като ги разпознаем за латински, елинистически и нехристиянски, то ние ще изчезнем като народ, защото икономическите ни придобивки ще ги управляват хора, които са се отродили или това ще бъдат направо чужденци. Затова богаташите, както през Възраждането би следвало да дават пари не за рок концерти и за шоубизнес, а за това щото децата им да имат перфектна богословска и хуманитарна подготовка за да не заведат един ден нацията на културно-философска смърт. И за да не бъде завладяна духовно-интелектуално България, както стана през най-тежкия исторически период, а именно турското робство. Ако разгадаем как сме оцелели културно-философски под турска политическа власт и под гръцка духовна супремация без да се латинизираме ние ще успеем да се спасим през модерността. Защото модерността е по-опасна от турското робство заради силата на научния опит, който е в основата на идеята за тоталитаризма. Нашата задача е а да създаваме български национални философи на интегралното човешко битие от идеалистични и възвишени благородни позиции на висшата хуманна нравственост, да създаваме наши си, български богослови, да разработваме вечните истини на свещените книги с оглед на световните културни феномени, които лесно могат да бъдат разпознати исторически и езиково и да подготвяме мащабни и перспективни модели на познанието в образователната ни система, най-вече в областта на хуманитарните науки. Само така ще оправдаем жертвите на българския народ и ще защитим неговата кауза под слънцето. То значи, че в политиката ни трябва нов св. цар Борис I, във военното дело ни трябва нов Симеон Велики, в икономиката ни трябва християнски мислещ икономист, каквито са били българските чорбаджии под турско робство с оглед на тяхната житейска философия да не вземат парите и имота на бедния и страдалеца, в историята ни трябва нов Паисий, а в езикознанието нови св.св. Кирил и Методий. Ако ги създадем, нашите културни и интелигентни млади хора няма да се обезбългаряват чрез порнография, рокендрол и чуждоезикови гимназии, а ще бъдат достойни наследници на славните антични царски скити, средновековно наречени българи и като такива останали и до ден днешен на земята покрити със слава, чийто корен е благородството, образованието и културната философия, проявени както на бойното поле, така и на полето на духовността. А не на полето на социално-икономическия материалистичен начин на мислене, който е античовешки и води до геноцид, в който сме вкарани чрез външна сила и поради глупостта на модерните ни учители и политици. И накрая, едни антикомунист и много злобен човек наскоро ми каза, че ние трябва първо да оцелеем биологически, а после да мислими за духовното. Ако един воин на доброто и истината, какъвто е българинът по надпространствена и надвремева народопсихологическа характеристика влиза в битка за да оцелее биологически, то той е загубил войната предварително. Fiat justicia et pereat mundi! Така са мислили българите, за които световната история пази спомен и които както се вижда от света на чистата духовност и висок нравствен идеал, са били угодни Богу. Негова е вечната слава. Бог да пази истинската и вечна България, чието име днес е замърсено от гладиаторите, шоумените и проститутките, в които ни превърна културно-философското робство на модерността. Но Бог ще избави нашият разум и чувство и от тях, както ни избави от византийците и от мюсюлманите. Новият Левски ще бъда православен, славянобългарин и автентичен културен философ, който ще даде нова програма на българските политици, технократи и спекулативни новобогаташи, които слушат рокендрол и имат социално-икономическа материална философия на поведение. В скорошното тържество на Вечната България аз като българин не се съмнявам, защото вярвам, че в необятната и непроумяема за човека Божия промисъл има място и за нас като нация на достойнството, а не на тънката икономическа сметка, която във философията си сега води до смяна на вярата и до антибългаризация. Дето е текло пак ще тече, казва многострадалния ми народ и аз му вярвам. Все пак сме родили патриарх Евтимий, чийто аскетичен пример е повече от нужен, за да дойдем на себе си в развратния век, който живеем. А той ще премине, това е сигурно и отново ще бъдем нация на воини и книжовници, които имат на какво да научат „мъдрите гърци и силните римляни“. И смелите турци, бих добавил аз. Защото нашите проблеми с турците бяха проблеми на битка между рицари с различни религии, това беше световно значим исторически спор за това чий идеал е по-възвишен и по-хуманен, а не беше работническо-селско надлъгване за това кой ще има по-добър вещеви бит чрез далавера. И ние бихме турците като рицари с хуманната идея на Левски за правата на човека, а после и военно-технически по време на Балканската война, когато в примирията български и турски офицери са се черпили взаимно с кафе. Дали европейците и американците ще постъпят като рицари с нас, макар и исторически победени на бойното поле по време на Дойранските сражения през Първата световна война, или ще ни изработят културно-философски, тарикатски, далавераджийски — все чужди думи в нашия културно-философски речник — това зависи от усилията на нашите учени и воини, които трябва да защитят българската национална доктрина, изразена в девиза „Православие, славянство, национална традиция!“. Всеки който пише и действа срещу това културно-философско триединство е антибългарин и ако човешката справедливост го пропусне в съда на историята, то той ще си има работа с Божието възмездие, от което няма измъкване.

Днес световен лидер е САЩ. Това, което можем да научим от американците е обстоятелството, че във всеки американски хотел, във всяко крайпътно заведение има оставена Библия за свободно ползване от страна на туристите. Ние можем да разширим този диапазон като оставим заедно със Светото Писание в нашата туристическа страна и „История славяноболгарская“ на английски език и стихотворенията на Вазов. Освен това водещите американски философи и политолози са специалисти по логика и кодови семантични системи за разпознаване на явленията от битието. Онова, което ние можем да кажем на света като уникален народ е, че според нашите средновековни книги българите се свързват с покровителството на Светия Дух и наместо да правят космически програми ако искат да разберат хода на бъдещето то световните специалисти следва да разкодират системата от кодове и семантични послания в българските книги, които не са богомилски, за жалост на невярващите по света и у нас.

Днес светът отново се обръща към религията като основа на идеалистичен проект и сериозен културен авторитет, от които цивилизацията има нужда. Проблемът в осъществяването на такъв проект е, че католиците мразят православието и славянството повече от комунизма, а православните не благославят тези, които ги мразят. Протестантите пък си мислят, че само от Евангелието може да се получи вдъхновение за вяра в Бога. Затова интегралният български опит — православие, славянство и фолклорна традиция може да даде рецепта за постройка на нов идеалистичен проект на света.

Основата на националната идентичност са религията, езика, историята и философията на обществения живот. В тези области ние търпим най-много поражения с оглед философията на образованието през модерността. Затова от подготовката на богослови, езиковеди, историци с широк философски поглед върху фактите от миналото и от издигане на общофилософската подготовка на населението чрез изучаването на обща логика и теория на познанието във висшите училища зависи страшно много за запазването на българската самоличност в бъдеще. То значи храма, училището и образователната институция да познават българските документални свидетелства от всички исторически периоди и да се осигури способност за тълкувание на битието на човечеството от гледна точка на българската интерпретация за света, каквато през модерността ние не сме направили.

Информация за текста

© Стефан Чурешки

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2009-01-24 00:09:57