«Жупанът»

В края на първата световна война и през следващите години в областта на Северна Словакия глиганите се бяха размножили, както от незапомнени времена. Те направиха много поразии. Щом някое стадо от дванадесет — петнадесет животни посетеше, та макар и за една нощ, дългите, тесни нивички в подножията на планините, разровеше картофите и изскубеше овеса, от реколтата не оставаше почти нищо. Когато глиганите не намереха храна в нивите, те се прехвърляха в планината за букови жълъди.

Така беше и в Орава. След прибирането на реколтата в околността Бабя хора се събраха много диви свине. Те живееха в добро разбирателство. Задружният живот не се харесваше само на старите глигани. Те предпочитаха самотата и живееха отделно. Вероятно не понасяха квиченето на глиганчетата и дребните свади, които са неизбежни за всяко по-голямо семейство.

Зимата премина. Беше края на април. Едрата дива свиня неспокойно обикаляше познатите й места, докато не намери едно тихо кътче дълбоко в планината. Там, далече от хората и пътищата, сред няколко гъсти дървета, чиито клони достигаха до земята, тя застла леговището си с вейки, листа и мъх и даде живот на шест малки.

В първите дни дивата свиня почти не се отделяше от малките. По-късно тя започна да ги напуска, но само за да се нахрани. Не трябваше да се отдалечава за дълго, защото зимата не беше милостива. Снегът се стопи още през март, земята се разпусна и храната се намираше лесно. Дивата свиня имаше достатъчно мляко и нейните рожби, нашарени със светли ивици, растяха като гъби след дъжд. Досега всяко от малките й — а тя беше отгледала не едно поколение — бозаеше само от една цицка. Но едно от тазгодишните глиганчета беше толкова лакомо и енергично, че след като изсмукваше млякото от своята цицка, изблъскваше някое от братчетата или сестричетата си и бозаеше от неговата. Такова нещо не й се бе случвало. Когато огледа по-добре своите глиганчета, тя забеляза, че едното е чувствително по-дълго и по-високо. Колкото повече растяха, толкова по-очевидна ставаше разликата. Тъй като в добавка глиганчето беше надарено със смелост, дързост и необикновена за възрастта му сила, ние ще го наричаме Силния.