«За какво служи хлябът»

Госпожица Марта Мийчам държеше малка пекарница на ъгъла (знаете я, три стъпала и когато отвориш вратата, камбанката звънва).

Госпожица Марта беше на четирийсет, банковата й сметка съдържаше две хиляди долара, тя имаше два изкуствени зъба и състрадателно сърце. Доста жени с далеч по-малки възможности от госпожица Марта отдавна се бяха омъжили.

Два-три пъти в седмицата в пекарницата влизаше клиент, към когото тя започна да проявява интерес. Той беше човек на средна възраст, с очила и с тъмна старателно подстригана брадичка.

Говореше английски със силен немски акцент. Носеше стар костюм, тук измачкан, там позакърпен. Но въпреки това човекът имаше спретнат вид и което е по-важно — много добри маниери.

Той винаги купуваше два баяти хляба. Пресният хляб струваше пет цента. Баятият — два за пет цента. И той неизменно купуваше баят хляб.

Веднъж госпожица Марта забеляза на пръстите му следи от червена и кафява боя. Тогава реши, че този човек е художник, при това крайно беден. Сигурно живее в някоя таванска стаичка, яде корав хляб и мечтае за вкусните неща, с които изобилства нейната пекарница.

Когато седнеше да закусва — телешко филе, маслени кифлички, конфитюр и чай, — госпожица Марта честичко въздишаше и съжаляваше, че този толкова деликатен и възпитан художник гризе сух хляб в студената си стаичка, вместо да дели с нея вкусната й трапеза.

Решила да провери дали е права за професията на този човек, един ден тя изнесе от задната стая картината, купена някога на разпродажба, и я подпря на полиците над тезгяха в пекарната.

Картината представляваше изглед от Венеция. На преден план — по-точно, на воден: план се виждаше великолепно мраморно палацо (ако се вярва на надписа). Останалото пространство беше заето от гондоли (дамата в една от тях прокарваше пръст по водата), от облаци, небе и обилни светлосенки. Картината не можеше да не привлече погледа на един художник.

След два дни въпросният клиент влезе в пекарната.

— Два сухи хляба, моля.

И докато госпожица Марта увиваше хлябовете, той каза:

— Мноко красифа картина, мадам.

— Да? — възкликна госпожица Марта, възхитена от собствената си хитрост. — Аз много обичам изкуството и… (не е ли още рано да каже „и художниците“) живописта — додаде тя вместо другото. — Харесва ли ви картината?

— Тфорец нарисуфан неправилно — каза клиентът. — Ди перспектив не такава. Дофиждане, мадам.