«Пролетно меню»

Беше мартенски ден.

Не, когато решите да пишете разказ, никога, ама никога не го започвайте по този начин! По-лошо начало едва ли може да се измисли. В него няма въображение, то е плоско, сухо, изобщо вятър работа. Но в конкретния случай това начало е напълно допустимо. Защото следващото изречение, с което би трябвало да започне разказът, е толкова неестествено и глупаво, че не може току-тъй, без никаква подготовка да го размахаш в лицето на читателя.

Сара плачеше над листа с менюто.

Представяте ли си млада нюйоркчанка да пролива сълзи над списък с ястия!

За да си обясните това, ще ви оставим да гадаете: или раците са се свършили, или тя се е заклела да не близне сладолед през постите, или си е поръчала лук, или току-що е гледала матине на Хакет. И след като се окаже, че всички тези хипотези са погрешни, бъдете любезни и ни оставете да продължим разказа.

Джентълменът, който беше заявил, че светът е мида, която той ще отвори с меча си, се прочу повече, отколкото заслужаваше. Защото никак не е трудно да отвориш мида с меч. Но виждали ли сте някой, който да се мъчи да отвори двучерупното Земя с пишеща машина? Бихте ли чакали търпеливо да ви отворят десетина сурови миди по този начин?

С неудобното си оръжие Сара все пак бе успяла да разчекне черупките дотолкова, че да опита мъничко от студената слузеста вътрешност. Тя знаеше стенография не повече, отколкото ако бе завършила стенография в някой търговски колеж. И понеже не умееше да стенографира, не можеше да влезе в светлата галактика на работещите в кантори таланти. Тя беше свободна машинописка и предлагаше услугите си навред, където може да се намери нещо за преписване.

Най-бляскавата, върховната победа на Сара в битката, която водеше със света, беше сделката й с Шуленберговия „Семеен ресторант“. Ресторантът се намираше непосредствено до старата, неизмазана къща, в която живееше Сара. Една вечер, след като се нахрани при Шуленберг — табл д’от за четиридесет цента от пет ястия, сервирани в зависимост от бързината, с която ще хвърляте петте табли по червеното теме на собственика, — Сара взе със себе си листа с менюто. Това беше едно почти неразгадаемо писание, нито английско, нито немско, и подредено но такъв начин, че ако човек не си отваряше очите, можеше да започне вечерята с клечки за зъби и оризов пудинг и да завърши със супа и деня на седмицата.