«На юг от прореза»

Старият Сан Франциско — впрочем това е Сан Франциско едва ли не до вчера, до деня преди земетресението — беше разделен на две от Прореза, Прорезът представляваше железен улей по средата на Маркет стрийт и оттам непрекъснато долиташе бръмченето на безкрайния кабел, теглещ нагоре и надолу вагоните, които винаги можеха да се закачват или:

откачват от него. Всъщност имаше два прореза, но за по-лесно опростеният жаргон на Запада ги бе обединил в едно, още повече, че думата бе придобила вече символично значение. Северно от Прореза се намираха театрите, хотелите, магазините, банките и солидните уважавани търговски фирми. Южно от Прореза бяха фабриките, бордеите, пералните, работилниците и жилищата на работниците.

Прорезът беше метафора, която изразяваше класовото разделение на обществото, и никой не прекосяваше така успешно тази метафора, както Фреди Дръмънд.Той привикна да живее в тези два свята и във всеки от тях се чувствуваше изключително добре. Фреди Дръмънд беше професор във факултета по социология при Калифорнийския университет и именно като професор до социология той за първи път прекоси Прореза, живя шест месеца в голямото работническо гето и написа „Неквалифицираният работник“ — книга, която навсякъде възхваляваха като ценен принос в напредничавата литература и като:

бляскав отговор на литературата на недоволните. От политическо и икономическо гледище това беше ’ едно крайно ортодоксално произведение. Председателите на големите железопътни компании изкупуваха цели издания, за да ги раздават на своите работници и чиновници. Само Обединението на производителите разпространи петдесет хиляди екземпляра. В известно отношение тази книга беше толкова порочна, колкото прославеното и всеизвестно „Послание до Гарсиа“, а в своята пагубна проповед на максимата „пести и бъди доволен“ не отстъпваше на книгата

„Мисис Уигс и нейната зелева градина“.