«Автобиография»

Париж, понеделник, 16 ноември 1885 г.

Драги мой Верлен,

закъснях с отговора си, защото търсих неиздадените творби на Вилие2, които бях раздал насам-натам, дявол знае къде. Тук прилагам това, което притежавам, почти нищо.

Но точни сведения за нашата скъпа прелетна птица нямам: дори адреса му не зная. Всяка година на някой уличен ъгъл ръцете ни се срещат, сякаш сме се разделили предната вечер, защото все пак има Бог. Освен това е точен на срещите и в момента, в който вие пожелаете, след като се почувствате по-добре заради Съвременници или заради Прокълнатите поети, да го срещнете у Вание, с когото той ще преговаря по повод публикуването на Аксел3, няма съмнение, никакво съмнение, познавам го, че той ще бъде там в уречения час. Когато става дума за литература, никой не е поточен от него: значи най-напред Вание трябва да вземе адреса му от г. Дарзан, който досега го е представял пред този любезен издател.

Ако никое от тези начинания не успее, някой ден, някоя сряда по-точно, ще ви потърся привечер и в разговора и двамата ще си припомним подробности от биографията му, които ни убягват сега; не гражданското състояние, например дати и т.н., които единствено знае въпросният човек. А сега за мен.

Да, роден съм в Париж на 18 март 1842 г., на улицата, наричана днес Пасаж Лафериер. От революцията насам семействата по моите бащина и майчина линия представляват непрекъснат низ от служители в администрацията и регистратурата. И макар че са заемали там почти винаги високи постове, аз се отклоних от кариерата, за която бях предопределен от люлката. У мнозина мои прадеди откривах вкус към перото за неща, различни от регистрирането на нормативните актове. Един от тях, вероятно преди създаването на регистратурата, е бил синдик на книжарите при Луи XVI и зърнах името му под кралското разрешително, поместено в началото на оригиналното френско издание на „Ватек“ от Бекфорд