«Прозорците»

Стефан МалармеПрозорците В зловонния тамян на болницата мръсна,висящ като завеса от скучна бяла скръб,щом отегченото разпятие му втръсна,умиращият трепна и му обърна гръб,повлече се — не ще съгрее гнило тяло,но слънцето да зърне, да долепи понедо топлото стъкло, от светлина преляло,стърчащи бели косми и сухи рамене.И с трескава уста, и за лазури жадна —тъй както в младините щастлива е моглада гълта девствена безценна плът! — нападнас лигавеща целувка златистите стъкла.Опиянен и жив! Забравил в миг кошмара:светено масло, капки, часовник, хрипкав стон,разбит креват… А вън и днес денят догарянад стрехите, опрели до кървав хоризонт;и вижда той: в река от пурпур и уханияот лебеди по-дивни галери златни спят,люлеят диви и съкровищни сиянияи натежава бавно от спомени сънят.И тъй, покъртен от бездушните, от тия,които все се валят сред щастие — о, тезасищат свойта сласт и в свойта мръсотиякърмачката въвличат, с невинното дете! —побягвам — с кръста си примамват ме стъклата:отблъснал с яко рамо живота, низостта,в тях, с вечната роса облени и в позлатаот девствената утрин на Безконечността,се виждам Ангел чист! И гина, и със стона —в прозорците изкуство и тайнство да трепти! —възраждам се, лети мечтата ми с коронакъм небеса предишни с цъфтящи красоти.Ала уви! Светът е господар: с кошмараме отвращава в моя подслон — един абсурд! —и мръсният бълвоч на Глупостта ме караноса си да запушвам пред чистия лазур.О, как ли, щом от гняв душата ми трепери,как да строша кристала с чудовищна пета,за да побягна сам с крилете си безперии с онзи риск — да падам без край, във вечността? Информация за текста

© Кирил Кадийски, превод от френски

Stéphane Mallarmé

Les Fenêtres, 1866

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010 г.

Издание:

Стефан Маларме. Поезия

Второ преработено и допълнено издание

Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски

Редактор на първото издание: Стефан Гечев

Художествено оформление: Иван Димитров

Коректор: Мария Меранзова

ИК „Нов Златорог“

ISBN 954-492-034-X

Рисунките на обложката са от Пол Верлен и Пабло Пикасо.

Stéphane Mallarmé. Poèsies

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14846]

Последна редакция: 2010-01-07 15:15:00

Реклама на сайте