«Седефеното копче»

Едно седефено копче се бе скрило в кутията с дантели. То обичаше да си тананика песента на морето, но старият продавач не можеше да го чуе, защото беше глух.

Веднъж в дюкяна влезе бедно момиче. Очите му сини като небето. Косите с цвета на злато. Те стигаха до коленете на момичето и закриваха вехтите му избелели дрешки.

— Чичо, дай ми хубава дантела! — каза то.

Продавачът сложи ръка на ухото си във вид на фуния и чу само думата „дантели“. Посегна към рафта, взе една голяма кутия и я отвори.

— Но това са същите дантели, които ти донесох, за да ги продадеш. Те са от памук. Работила съм ги с дървени совалки. Ако имах сребърни, ако имах коприна, чудни дантели бих ти изплела, чичо, но нямам, нямам …

Продавачът не чу нищо от тези думи. Стоеше сред дюкяна прав и спокойно чакаше да си избере момичето дантели.

Но изведнъж в дюкяна се втурна сърдита жена.

— Докога ще се бавиш? — викна тя, като надзърна в кутията. — Такива ли нищо и никакви дантели ще пришиеш на господарската премяна? Аз ти заръчах копринени…

Понеже жената викаше силно, продавачът я чу, протегна ръка към една по-висока полица и сне кутията, в която се бе скрило малкото седефено копче. Отвори я и жената замига като ослепена.

— Как греят! Колко са тънки! — възхищаваше се тя. — Не приличат на твоите, дето ги плетеш като че с нозете си.

Домъчня от тези думи на бедното момиче. „Защо ми се кара майсторката?“ — питаше се то. — Не знае ли, че за такива дантели трябват сребърни совалки и копринена прежда. Да имах такива совалки и коприна, бих изплела още по-хубави дантели. Бих ги обкичила с още по-разкошни рози.

— Не тъжи, малка хубавице! — обади се седефеното копче, но тъй тихо, че само момичето го чу. — Слънцето с ред грее. И тебе ще огрее някой ден, когато за твоите чевръсти пръсти ще се намерят не сребърни совалки, а совалки от лунни лъчи. Тогава твоите дантели ще се прочуят по целия свят. За тях ще пристигат пратеници от най-далечни страни. Ще дойдат и от моята родина — морето. Ще те поканят да се качиш на кораб, дето ще плетеш още по-хубави дантели — бели и сребристи като морската пяна. В техните паяжинни нишки ти ще вплетеш чудни морски лилии, обсипани с морски бисери …

Както си шепнеше тъй, малкото седефено копче се изтърколи от кутията и се мушна в сърцето на една копринена риза, за която майсторката плати добри пари. Тази риза щяха да пришият на господарската рокля.