Когато — навярно към 1589 г. — Шекспир написал първата си комедия, той опитвал един драматичен вид, който бил още непознат на по-голямата част от тогавашната театрална публика. Комедии на английски език съществували и преди това време, но те били предназначени за частни представления било в училища и университети — тук римските комедии на Плавт и Теренций представлявали главният образец — било за изнасяне преди всичко в двореца от момчетата хористи при кралския параклис или при катедралата „Св. Павел“. Макар че „детските“ трупи на малките хористи играели и в свои — така наречени „частни“ — театри, до тях поради високите им цени имало достъп само най-отбраното общество. А репертоарът на големите „публични“ театри, където голяма част от зрителите били правостоящи и входът — съответно евтин, се състоял предимно от рицарски и любовни романси, към които трябва да прибавим историческите пиеси, трагедии и драми по нашумели престъпления. Наистина романсите минавали за „комедии“ по силата на средновековното правило, според което „комедия“ било всяко художествено произведение с благополучен завършек, но клоунадите — макар и нашироко застъпени в тези романси — все пак нямали в тях по-голямо място, отколкото в другите сценични видове. Пиеси, които да будят смях или поне усмивки с основната си фабула, не били представяни още от професионалните трупи, задоволяващи нуждите на широката публика.
Марко Минков
Предговор към първи том на „Уилям Шекспир. Събрани съчинения“
Жанр:
«Предговор към първи том на „Уилям Шекспир. Събрани съчинения“»
0
1458
РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ
Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства
Комментарии к книге «Предговор към първи том на „Уилям Шекспир. Събрани съчинения“», Марко Минков
Всего 0 комментариев