«Майърс»

Гърлото ми се сви. Той никога повече не се върна. Видях го само два пъти след това. Веднъж в Ню Йорк и веднъж в…

Нека ви разкажа за Ню Йорк. Завърших дипломния си проект — серия от пейзажи, които прославяха високите до небето, тъмноземлисти, покрити с гори хълмове на Айова. Местен шеф плати петдесет долара за един от тях. Подарих три на университетската болница. Останалите са бог знае къде.

Случиха се твърде много неща.

Както сам бях пророкувал, светът не очакваше с трепет моите добри, но не велики творби. Станах това, което очаквах — художник към една рекламна агенция на Медисън Авеню. Моите бирени кутии са най-добрите в бизнеса.

Срещнах умна и привлекателна жена, която работеше в отдела по маркетинг на една козметична фирма — един от клиентите на моята агенция. Професионалните срещи доведоха до обяди от личен характер и интимни вечери, които продължаваха цяла нощ. Направих й предложение. Тя прие.

— Ще живеем в Кънектикът — каза тя.

— Разбира се.

— Когато му дойде времето, ще имаме деца.

— Разбира се.

Майърс ми позвъни в офиса. Не знам как бе узнал къде работя. Спомням си задъхания му глас.

— Открих я — каза той.

— Майърс? — засмях се аз. — Наистина ли си ти? Как си? Къде…?

— Казвам ти. Открих я!

— Не знам какво си…

— Не си ли спомняш? Тайната на Ван Дорн!

Споменът внезапно ме връхлетя — вълнението, което Майърс можеше да предизвика, чудесните очаквани разговори от моята младост — дните и особено нощите, когато се раждаха идеи за бъдещето.

— Ван Дорн? Все още ли…?

— Да! Прав бях! Има тайна!

— Побъркано копеле, изобщо не ме интересува Ван Дорн. Но ти ме интересуваш. Защо… Никога няма да ти простя, задето изчезна така.

— Трябваше. Не можех да ти позволя да ме спреш. Не можех да те оставя да…

— Беше за твое добро.

— Така мислеше ти. Но аз бях прав!

— Къде си?

— В музея на изкуствата „Метрополитен“.

— Ще останеш ли там, Мйърс? Докато взема едно такси? Нямам търпение да те видя.

— Аз пък очаквам с нетърпение да видиш това, което виждам аз.

Отложих една спешна поръчка, отмених две срещи и казах на годеницата си, че няма да мога да вечерям с нея. В гласа й прозвуча раздразнение. Но сега Майърс беше най-важният.

Той стоеше под колонадата пред входа. Лицето му бе изпито, но очите му блестяха като звезди. Притиснах го в прегръдките си.