«РАМО»

Вече от няколко месеца сградата на РАМО беше необичайно спокойна.

Наистина имахме нужда от почивка — поне отначало. Но през последните няколко сутрини тишината бе започнала да става напрегната. Махвахме си един на друг, всеки на път към кабинета си, но мислите ни бяха другаде. Някои от нас изглежда не можеха да си намерят място. Други бяха демонстративно заети.

Никой не желаеше да се включи в лова на майки.

През изминалата година бяхме успели сериозно да пресечем работата на органоборсаджиите в района на Западното крайбрежие. Отвсякъде ни потупваха по рамото, но резултатите можеха да се предвидят — щяха да ни насочат към други дейности. Рано или късно новинарите ще започнат да вдигат вой за по-строго съблюдаване на Законите за раждаемостта и всички незаети с нещо друго ще се спуснем да преследваме родители, нарушили закона…

Крайно време беше да се заема с нещо друго.

Тази сутрин вървях към кабинета си през обичайната напрегната тишина. Налях си кафе от кранчето на стената, занесох го до бюрото и набрах кода за съобщения на компютъра. През процепа се плъзна тънка папка. Обнадеждващ знак. Вдигнах я и с кафето в другата ръка я разтворих по средата.

Видях няколко цветни холографии. Гледах надолу през двоен прозорец към две маси в моргата.

Стомахът към мозъка: КЪР! Какво дяволски неподходящо време да се гледат хора с изпепелени лица! Обърни очи в друга посока и не се опитвай да преглътнеш това кафе. Защо не си смениш работата?

Имаха ужасяващ вид. Мъж и жена. Нещо бе обгорило лицата им до самия череп, че и по-нататък — костта и зъбите бяха овъглени, а мозъчната тъкан — опечена.

Преглътнах и продължих да гледам. И преди бях виждал трупове. Тези просто ме свариха в лош момент. Не е лазерно оръжие, помислих си… въпреки че не беше сигурно. Лазерите можеха да вършат хиляди работи и ги вършеха по хиляди начини. Във всеки случай не бе ръчен лазер. Тънкият като молив лъч на ръчния лазер щеше да нахапе плътта и да остави в нея бразди, А този вероятно е бил широк и постоянен.

Отворих на първия лист и го прочетох набързо.

Детайлите: Намерили ги на плъзгащата се пътека на Уилшайр в Западен Лос Анджелес около 4:30 сутринта. Хората не използват плъзгащите се пътеки толкова късно. Страх ги е от органоборсаджии. Телата са могли да пропътуват така два-три километра, преди някой да ги забележи.