«Беззащитните мъртъвци»

Мъртъвците лежаха един до друг под стъклото. Преди доста време, в един по-просторен свят, възрастните хора ги погребвали в земята, всеки в собствен ковчег с двойни стени. Сега, в приблизително хронологичен ред, лежаха по гръб и чертите им се виждаха ясно през трийсетте сантиметра течен азот, затворен между две дебели стъклени плочи.

На друго място в сградата „спящите“, както също ги наричаха, лежаха облечени в официални дрехи от десетина периода. В два дълги контейнера на друг етаж те бяха разкрасени с козметични средства за ниски температури, а по кожата им се виждаше маджун, който запълваше или покриваше по-големите рани. Странен обичай. Бе се запазил едва до средата на миналия век. Очевидно спящите се надяваха някой ден да се върнат към живота. Уврежданията се забелязваха от пръв поглед.

При тези тук те личаха отдалеч.

Всичките бяха от самия край на двайсети век. Изглеждаха ужасно. Някои очевидно бяха неспасяеми, претърпели злополуки хора и съгласно завещанията им ги бяха погребали в хладилни контейнери независимо от случилото се. На гърдите на всеки спящ бе закачена табелка с описание на уврежданията в мозъка и тялото му, но шрифтът беше толкова дребен и архаичен, че едва се разчиташе.

Разнебитени, проядени или изхабени от болести, те всички изразяваха търпеливо примирение. Косите им съвсем бавно се разлагаха. Бяха опадали и образуваха дебели сиви полумесеци около всяка глава.

— На времето ги наричаха трупчета, замразени мъртъвци. Или Homo snapiens, чупливите. Можете да си представите какво би станало, ако изпуснете някой от тях.

Г-н Рестарик не се усмихна. Отговаряше за тези хора и се отнасяше към задачата си сериозно. Очите му гледаха сякаш през мен, а дрехите му бяха изостанали с десет до петдесет години от модата. Изглежда постепенно самият той се губеше в миналото с тази работа.

— Тук имаме над шест хиляди. Мислите ли, че някога бихме ги върнали към живота?

Бях РАМО, можеше и да зная.

— А вие?

— Понякога и аз се чудя. — Той сведе поглед. — Не и Харисън Кон. Вижте го само как е разкъсан. Нея също — половината й лице е отнесено — тя едва ще вегетира, ако я съживите. По-късните не изглеждат толкова зле. Преди 1989 г. лекарите не са знаели как да замразяват хора, които не са били клинически мъртви.

— Не мога да разбера смисъла. Защо?