«Ековете»

Иван Вазов Ековете Скиталец беден по светът,аз не намерих никой пътдуша — душа си да излея,да кажа за какво копнеябез колебанье и без страх:тук укор вдигнах, тамо смях.И злобна ярост ме връхлете,и викнах: „Вий, кои без жалубихте моя идеали моя бог, да сте проклети!“Но чух там отзив: „Клетий! Клетий!“II Отидох в тъмните гори:„На вас, извиках, поне могада изповядам, кат на бога,пожара, дето в мен гори.В мен има демон, демон страшни:аз искам щастие, но тоне е ни в корист, ни в злато,ни в мир, ни в радости домашни…Аз друго търся, като луд,но страх ме е да бъда чут:Аз искам: слава, слава, слава!“И екът рече: „Лава… лава!“III Бегах в задрямалия дори рекох: „Слушай мойта бол!Аз мрачен сьм, но ощ съм млад,в мен злото всичко не погуби,аз търся в тоя красен святдуша да любя — да ме люби,душа, но чиста от разврат,душа без маска, без преструвка,що дава нектара без яди на гореща си целувкане туря никаква цена…За таз душа, душа една,бленувам, мисля и лудея.“Но екът рече: „Де я?… Де я?…“IV В усои страшни се найдох,де вятър даже не дохажда:„Усои диви, аз дойдохсъс мойта мъка, с мойта жажда.Вий нямате ли у нас кътзатулен, таен от светът,къде поетът да отдъхне,да найде тишина и мир,къде сърце му да заглъхне —да няма струни, ни кумир, —където бремето да снема?“И аз чух отзив: „Нема!… Нема!…“V Дойдох в пространното море,де нищо не цъфти, не мре.„Море! Вълни! Стихия, вечност!Дълбоки бездни, безконечност!Кажете ми: Що е живот?Що е човек? И кой го пращав света за мъки, скръб и пот?Защо той мре, защо се ражда?Къде е висшата му цел?Дали в задгробния предел?Или в борбите на живота?Или на страстите в хомота?Защо е той — безсилн роб —от люлката до самий: гробпроклет за битка непрестайна?“Морето рече: „Тайна!… Тайна!…“ Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Надежда Владимирова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4671]

Последна редакция: 2008-01-04 10:20:00

Реклама на сайте