«Към природата»

Иван ВазовКъм природата Природо прекрасна, природо всесилна,що пълна си с дарби, с богатства безчет,с кои ни обсипваш кат майка умилнаи с хубости дивни пленяваш ни глед.Безбройни години минали са вече,откакто създател могущий, великс едното си слово из мрак те извлечепрекрасна, безкрайна и вечна… във миг!На векове дълги живота прекара,минаха, изгниха без диря, без глас,но ти, о, природо, ни вехта, ни стара,си млада и нова как в първий си час!И днес пак тъй чудно се синьо вълнуватуй девствено було над твойте гърди,де слънцето свети, де месецът плува,де бляскат безчетни лампади, звезди!И днес пак тъй утром във огън и в златовъзтокът далечни лъщи, пламенейи в пролет цветуща в теб всичко богатосе кити, младее, мирише и пей.Деца ти из твойта утроба родени,що с майчина милост отглеждаш, кърмиш,цъфтеят, па гинат на твойте колени:но ти се не бърчиш, ти пак си блещиш.Ти синове нови наново извличашиз гърди плодливи и там ги люлейш,и заран се лепо и с дражест накичашзасмяна и цветна и мирост им лейш.Обичам, природо, във часове мирнида гледам на тебе със жадни очина гледки, картини обайни, обширни,в които ръката всесилна личи.В туй небо пространно, кое се пъстрее,и горите високи със снежни чела,в туй бляскаво слънце, що пламенно грее,в морята бурливи с бездънни леглааз виждам ти как си чудесна, безкрайнаи колко велик е създателят твой,и колко съм малък, и твар тук нетрайна,ничтожен кат атом във твой шир и брой!Какво по-велико от твойто величье?Какво по-прекрасно от дивний ти лик?!О, слава на тоз, що тъй мъдро те кичии пълни с хармонья, със сладост, с светлик!Не си ли ти отзив на мъдрост всезнайна,творенье гигантско на мощна ръка?Не е ли в теб видна таз личност нам тайна?Не е ли вплътена в теб, тъй да река?Не всуе човекът лишен от лъчитена светлий източник, с дух немощен, слаб,от толкоз величье ударен в очите,божил те, кланял се, мислил се твой раб.Поети, теб чеда любими, щастливи,кои си дарила с най-редкий си дар,не в тебе ли черпят тез мисли светливи?Не ти ли им вдъхваш тез песни и жар?Най-сетне в теб само, във твойте прегръдкинетленни и драги, о, майко света,духът ни отруден от светските мъкинамира утеха, покой, радостта! Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/8455)

Последна редакция: 2008-07-03 19:30:00

Реклама на сайте