«Борът»

Иван Вазов Борът

Там, дето се види Балканът високи край дола тракийски, на южна страна, да пуща стремливо плещи си широки, величествен, страшен и прав кат стена: там, дето се дига на мрамор основи, сред хълми зелени, покрити с цветя, де всичко шумува, играй, песнослови: зефир, водопади, врабчета, листа — в туй весело място, рай земен прекрасен, издига се мълком със жълти стени скит древен и жален кат спомен безгласен в тез хубости нови на старите дни. Наокол е шумно. Но в тази ограда е глухо, безмълвно, всегдашен е сън, едвам се зачува дотук водопада, кой пеняст гръмливо бухти си навън. А в този скит спокоен, скит стар християнски, над черквица ниска със вехти светий се бор възвишава на ствол великански и върха си черни във облаци крий. Кат кедър вековен в Ливанска пустиня разперил е клони, потънал в мечти свещени и тайни. На стара светиня, на гробове неми той сянка държи. Монах белобради, старик стогодишни го помнят се толък, се толък голям, нито пък са чули от хора предишни кога му е корен забоден бил там. И може би тоя гигантин вековни на бившата сяйност свидетел да е и случки големи той още да помни, които в живота си дълги виде… И тъй той живей тук години безчетни със бури и хали в неспирна борба и мразове зимни, и пекове летни минуват безследно над горда глава. Но в тая му пора, де всяк се дивеше на негова хубост и височина, понеже и той сам от тоя свят беше, то общата участ, уви го стигна. В нощ тъмна и мрачна внезапно се чува от горски усои гръмовен, див глас и хала ужасна завя, залудува с нечувана ярост и гняв дотогаз. Долините жално ехтяха, пищяха, пищяха полята в бурлиавата нощ, Балкан се тресеше, горите ревяха… И всичко поваля стихийната мощ. Кат винаги борът сърдит, непокорен се бореше храбро с туй страшно духло и в тоз бой отчаен, изкъртен от корен, с шум грозен простира гигантско тело. Падна веч! И как е величествен, жален, прострян на земята столетния бор! До снощи той беше тъй горд и начален, чело му летеше към синий простор. Тогава утихна веявица люта, гиганта надменни кат с трепет срази и пълна от почит към жертва прочута та място отстъпи на скръб и сълзи.

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2007-11-20 08:00:00

Реклама на сайте