Veni, vidi, vici!1
Юлий Цезар Германците добре като набихмеи не им дадохме Париж до днес,на дивата България решихмеурок да й дадем от доблест, чест.И ето, знамената си развяхме,до Криволак щастливо долетяхме…Па не след много, с триумфален… бягна гръцката земя стъпихме пак.Но, Боже мой, какъв народ без чувствое тази дива българка войска!Без срам, против военното изкуствоТя подло двайсет пъти ни блъска!Че с варвари се бием — беше явно —лишени от дух рицарски… а главно —наследили са тоя навик лош,кат бесни да реват: „Ура! На нож!“Какъв народ! Отидохме там гости —на Македония правата да дадем…Но туй разбират ли селяци прости.„На нож!“ — бегахме кой без пушка, кой без шлем!Бсзчет другари паднаха робове…Що стават днес?… Уви, тез хуни нови,не гледайки ни полк, ни връст, ни чин,навярно ги изклаха до един!На тия варвари без възпитанье,от азиатски главорези сбор,ний дадохме пример от състраданьеи человещина, по хагский договор.И в битките при Криволак проклетииз нашите окопи, в страшний шум,от милост пращахме им в редоветепри 100 куршума само 50 „дум-дум“.Наистина, при бягството назадгорихме български къщя, дворове,школа, обори, църкви и мостове…Но туй не бе от зверство, ни от яд,а просто — хора с тънък вкус дарени —жадувахме за естетично наслажданье,а нощем, наший марш неотразимс илюминация да осветлим.Но дявол взел го — право да си кажем:що там дирихме, в дъжд, и в кал, и в сняг,в тоз край, от Марс нам по-чужд, по-далек,та смешни пред цял свят да се покажем?Какво ни зло стори народа тоя,та бихме се и ядохме му боя?Защо? Не знайм… Не знай това добреи самий господин Поанкаре2.Декемврий, 1915 г. Информация за текстаИзточник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Калина Григорова и Мартин Митов, октомври-декември 1999
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4939]
Последна редакция: 2008-01-12 19:50:00
1Дойдох, видях, победих! — думи с които Юлий Цезар съобщава за победата си над понтийския цар Фариак.
(обратно) 2Френски държавник (1860–1934)
(обратно) Реклама на сайте
Комментарии к книге «След вардарската експедиция», Иван Вазов
Всего 0 комментариев