«Огнян»

Румен Вучков Огнян

Герои:

Огнян Тринитротолуолов;

Човекът сниман в рекламата (в началото);

Бащата на Огнян;

Водещият на интервюто;

Гостът в интервюто;

Бай Кор;

Асистентът (Цървула);

Клошарят-любовник;

Дългия;

Зрителите (около 4–5 човека).

Част първа: СРЕЩА НА АВАНГАРДНОТО МИСЛЕНЕ СЪС СТАРОМОДНОТО

Огнян седи в стаята си и гледа телевизия. Влиза баща му (облечен в работни дрехи) и го поздравлява:

— Как си, сине? — Бащата сяда и се обръща към телевизора.

Камерата също се насочва към телевизора. Преход чрез замъгляване и отмъгляване.

Картина от предаването по телевизията:

(На някаква ливада) човек в цял ръст стои прав и пуши цигара. Върху тия кадри тече следният текст:

— Изпрати sms и спечели мечтата на всеки млад човек — електронен леген, който ще пести времето ви, може да се използва за приготвяне на фантастична салата, и като кофа за голяма и малка нужда. Върху него можеш да опираш главата си докато гледаш телевизия. Произведен е с вградена аларма, която се включва на всеки половин час напълно автоматично; уникален фенер-GSM, с който можеш да осветяваш хората, които иначе не биха те забелязали; специален дезодорант, който ще те отърве от досадната баня завинаги; и внимание — на края на месеца една детска ръка ще те изтегли, за да спечелиш голямата ни награда — ергономична поставка за клатене, с която без никакви усилия ще стопиш излишните мазнини. А за по-ексцентричните ще бъде организирана екскурзия до екзотична африканска държава, където подбрани от нас местни жители ще бъдат зле напердашени за твоето добро настроение; Само трябва да познаеш в кой крачол в момента този младеж си е поставил оная работа. Играй, като изпратиш sms на телефон с номер 0887 937 386, като sms-ът трябва да съдържа твоето предположение. Например, според теб ако членът на този младеж се намира в десния крачол, изпрати sms с текст right, ако пък смяташ, че той се намира в левия — изпрати sms с текст left. С наградите, които ще спечелиш, ще накараш хората около теб да ти завиждат. Играй и спечели.

Огнян взема GSM-а си. Баща му седи до него.

— Има само един начин да отгатна тази загадка — обяснява Огнян. — Като изпратя наистина солидно количество sms-и с възможните комбинации — усмихва се и продължава да щрака по GSM-а. — Замислили са го наистина хитро — възкликва! — Но не достатъчно.

— Не е редно да трошиш така заплатата ми, сине. Откакто съм при Били Паржолата, вече три месеца, имал съм само два дена почивка, а и от простотии вече ми дойде до гуша. Тоя бидон ни пие кръвчицата! На мен, Малкия Крейза и останалите клетници, които все още не са напуснали.

— Не мога да следя мисълта ти, човече! Виж сега! Всеки има телефон. А да имаш нещо и да не го използваш просто няма връзка. Грях е спрямо Галилей, който заради технологиите и прогреса е изгорял. Когато не разбираш, по-добре не се бъркай.

— Такива като теб са изгорили Галилей — нервира се бащата. — Не вземеш да си изпереш дрехите, а говориш за прогрес.

— По-спокойно — смига Огнян на баща си! — От тая томбола мога да спечеля специален почистващ прах, къде само един път като се напръскам и после направо забравям за тия смрадливи методи.

— Да, бе! Това не ми се вярва — клати глава бащата.

— Някъде още два-триста sms-са и почти ми е сигурна печалбата.

Огнян превключва телевизора на друг канал, където тече интервю. С баща му продължават да гледат натам.

Картината от телевизора:

Водещият задава въпрос към госта:

— Кажете на уважаемите зрители как постигнахте всичко! Повечето българи са скептично настроени и може би това проваля цялата държава. Но ето че вие идвате и заявявате „Аз успях! Аз, мамка му, шибано успях!“ Как става така, приятелю? Как изобщо съумявате да го демонстрирате?

— Винаги съм бил коректен. Винаги, когато съм демонстрирал каквото и да било, съм бил коректен.

— Да, а мислите ли, че България ще се оправи?

— Вярвам в това.

Водещият се изправя, стиска ръката на госта и казва:

— Вие сте велик българин, г-н Лайнарски.

Гостът кима утвърдително с глава.

Камерата отново се връща в стаята:

— Оги, защо ги слушаш тия мошеници!

Огнян въздиша тежко:

— Аз и ти, тате, сме различни. Разликата е в това, че аз съм се справил с пораженческото мислене, разпространено в тая държава. И друго — ти никога няма да постигнеш успехите на Лайнарски, а това за човек на твоята възраст е жесток удар. — Огнян повишава тона си: — За разлика от теб, аз и Лайнарски сме истински патриоти. Но за какво ти обяснявам изобщо! Животът ти мина по някакви строежи! А сега и гнусната пицария Наполи, дето Малкия Крейза приготвя пици, в които тайно се изхожда. За к’во изобщо става въпрос, татко! Та тия отрепки са ти колеги!

— Разбирам, Огняне — започва тихо бащата, — само това, че сега трябва да ти прибера GSM-чето. Ще ти го върна, когато се научиш да го използваш разумно. Без да пълниш гушите на разни експлоататори, подобни на Били. А за Малкия Крейза не говори повече по този начин! Той е един беден резбар — бащата взема телефона и тръгва да излиза от стаята.

— Тате, аре бе, човек, не се излагай! Само още стотина sms-а и ще спечеля екскурзия до Косово. Стига бе, тате, там има изложба на обеднен уран, а няк’ви изроди ти лъскат обувките. Яко тарикатско е. Не ме лишавай от тая гъзария, пич! Почти всички от компанията ще ходат. Не ми излизай с този номер! Само не с него!

Бащата излиза и затваря вратата след себе си.

Част втора: СРЕЩА НА АВАНГАРДНОТО МИСЛЕНЕ С РЕАЛНОСТТА

Огнян шофира към рекламната агенция. На вратата стои нейният директор. Когато Огнян се приближава, той му подава ръка и го поздравлява:

— Точно както си те представях, Оги — гледа го и дообяснява: — Чупиш представи. Влез! Мисля, че ще мога да открадна вниманието ти, така да се каже.

Тръгват по коридора.

— Викай ми бай Кор, синко! — Кор подава ръка на Огнян.

— Огнян — отговаря с престорен удебелен глас и си стискат ръцете. После добавя: — Тук съм за наградата от играта Император на балъците.

— Имаш я, златен! Ти си я спечели честно. Ако не се лъжа, става въпрос за комбиниран полукюнец-улук. — Кор се замисля. — Но ти, копеле, заслужаваш нещо по-добро. Мисля, че попадна точно където трябва. — Сядат в офиса на Кор. — Почти без усилия можеш да станеш звезда. Нали знаеш — Холивуд, почитателки, наркотици. Всичко, което заслужаваш. Просто ще се снимаш в една реклама. А грижите остави на мен!

— За какво по-точно става въпрос? — пита Огнян.

— Ами като за начало, ще снимаме реклама за космическата станция Мир. Предполагам ти е известно, че напоследък руснаците се преориентират към космически туризъм. Баламосват изкуфелите богаташчета, което е похвално, разбира се. — Кор се изправя. — Но ела сега да се запознаеш със снимачната площадка!

Двамата отиват в друга стая.

— Идеята на рекламата е да се подчертае колко близка на човека е космонавтиката. Сега ще направим няколко пробни снимки. И понеже тия от Мир още не са ни изпратили макет на космически кораб, ще използваме спомагателен предмет. След което той ще се премонтира. Просто изрази близост и разбиране! — Кор щрака с пръсти и в стаята влиза трети човек.

— Това е твоят асистент. Можеш да правиш каквото си искаш с него. Казвай му Цървул, така ше се подчертае йерархията. — Кор се обръща към Цървула: — Бъди така добър и донеси някакъв спомагателен предмет!

След секунди Цървула домъква една тоалетна чиния.

— Напоследък имаме дефицит с реквизита заради многото поръчки, но ако използваш въображението си, съм сигурен, че ще се получи фантастично. Е, какво ще кажеш? — Кор тупа Огнян по рамото.

— Мисля, че ще бъде трудно! — отговаря Огнян.

— За теб? — повдига учуден рамене Кор. Огнян се усмихва едва доловимо.

— Извинявай… Ъъъ, Цървул! — обръща се Огнян към Цървула. — Донеси нещо разхладително! Искам натурален сок от праскови.

Цървула излиза, а Кор тупа Огнян по рамото и добавя:

— Не им позволявай да ти се качат на главата!

Кадри от коридора, по който върви Цървула. Той се отправя в тоалетната и пикае в едно шише. Накрая се изтръсква и се закопчава.

В друга стая — събрали са се 4–5 човека и седят. Кор влиза при тях и обяснява:

— Всички вие сте избрани от различни томболи за голямата награда, която за мен е чест да ви представя. Нарича се Козметика за душата. Сами виждате през това специално стъкло един отчаян младеж, който е готов на всичко. Самият той не може да ни види, но ще успее да погъделичка егото ви… и то доста сериозно.

Камерата снима някакъв прозорец (специалното стъкло), зад който се вижда бегло Огнян, опрял се на тоалетната чиния.

— Какво му е на този мъж? — пита един.

— Де да знам! — отговаря Кор. — Подбран е произволно — О! — повдига ръка Кор. — Щях да забравя. Като стана въпрос за него, длъжен съм да ви кажа за нещастието, сполетяло семейството му. Наскоро майка му е получила старческа глухота и спешно се нуждае от операция в чужбина. Сумата е непосилна за семейството. — Кор поставя една кутия пред хората. — Иронията в случая е, че преди тази злополука тя е работила на еротичен секс-телефон и ако не възвърне здравето си — с нея е свършено. Можете да си представите за какво става дума. Иначе даренията оставяйте тук!

Снимки от стаята с Огнян.

— Само ти можеш да ме отделиш от суетата на този див свят — казва Огнян поел чинията в ръце. — Нека си поделим самотата на Вселената!

В стаята влиза Цървула и подава шишето на Огнян. Той пие и смръщва лице. После пак пие.

— Цървул, к’ъв е тоя сок, дѐба! Нали ти казах да е от праскова.

— Тойо е от краставица, шефе. Много звезди като тебе са го пробали.

В стаята влиза Кор и се намесва:

— Само така, Огнянчо. Смятах, че ролята ще те затрудни, но вече искам да те ангажирам с нещо по-сериозно. Преди четвърт час пристигна поръчка за картички — свети валентинки. Става въпрос за нещо много фино. Имам един любовен сценарии, който съм сигурен, че ще те заинтригува.

— Притесняват ме проблемите с реквизита? — обяснява Огнян.

— О, забрави за това! За тук разполагаме с истински хора. Естествено, при монтажа ще бъдат заменени с малко по-лицеприятни индивиди, но както сам ще се убедиш, така ще бъде по-лесно. — Кор щрака с пръст към Цървула: — Доведи човека, моля те!

Цървула напуска стаята и след секунди влиза с един клошар-имбецил.

— Признавам, че може и да не ти е лесно, но представи си, че това е скъпата ти приятелка! — обръща се Кор към Огнян — Какво би споделил с нея, копеле? Можеш да импровизираш. — Кор щрака към Цървула и двамата напускат стаята. Преди да излязат, Огнян се провиква:

— Цървул, гладен съм.

Цървула поклаща глава, все едно че всичко ще бъде наред и с Кор напускат стаята. Следващите кадри са от тоалетната, където Цървула клечи и пъшка, като междувременно поставя една пластмасова чаша под себе си.

Огнян и клошарят са седнали в средата на снимачната площадка.

— Ето, че днес е Свети Валентин и аз ти предлагам да узаконим нашата връзка на тази светла дата — започва Огнян. Клошарят гледа пред себе си с празен поглед. Огнян допълва. — Може би не съм много добър в импровизациите, но чувствата ми са истински.

Кадри от тоалетната, където Цървула крещи и се поти:

— А-а-а-ах, — наместил внимателно чашката под себе си.

В съседната стая Кор и зрителите гледат към стъклото. Един пита:

— Тия хомосексуалисти ли са?

— О, това няма значение, сър — обяснява Кор. — Ще ви кажа само, че и двамата са идиоти, но разбира се, този с монолога е в по-тежък стадий. Може би сега вече осъзнавате вашия потенциал, когато имате възможност да го съпоставите с жалкото съществуване на голяма част от човечеството.

— Така е, г-н Кор, но се надявам да ни покажете още от чудатите ви идеи. Пък и така момчето ще може да си изкара парите честно.

— Да, прав сте, сър. — Кор кима в знак на съгласие.

В стаята с Огнян и клошаря. Влиза Цървула и подава чашата на Огнян.

— Приготвих малко крем карамел — обяснява Цървула.

Огнян пробва специалитета. Влиза Кор и кима поздравително:

— Гении си Огняне! Този материал отива направо в Холивуд. — Обръща се към Цървула: — Обясни ли на момчето за новия клип?

— Никой нищо не ми е обяснявал! — обажда се Огнян. Кор почуква по врата Цървула и добавя:

— Реклама на презервативи. Нищо особено. Действай със замах! — Обръща се към Цървула: — Доведи мъжа! — продължава да обяснява на Огнян. — Сега ще партнираш на един от по-старите ни актьори. Разбира се, той е далеч под твойто ниво и ще трябва да го подпомагаш с уменията си. Да го предизвикаш, както се казва. Но това едва ли ще ти се опре, мойто момче.

Огнян поклаща глава:

— Остави това на мен! — После се провиква към Цървула. — Цървул, донеси още един карамел, ако обичаш!

Цървула гледа в пълно объркване за секунда, сетне се обръща към Кор:

— Шефе, имаш ли някакво разслабително?

— Какви са тия дивотии, с които ме занимаваш, Цървул. Махни тая смръдлива чаша и доведи човека!

В стаята влиза мъж само по обувки и слипове. Той се пипа по корема и оглежда помещението.

— Усещам, че двамата ще се сработите — допълва Кор и излиза от стаята.

Цървула се упътва към тоалетната.

В стаята със зрителите. Кор им подава листчета и добавя:

— За ваше улеснение, скъпи гости, написахме реплики, които можете да подмятате, докато гледате. Всички те са изработени от специалисти-езиковеди с цел да се чувствате добре. Те ту гледат листчетата, ту стъклото и от време на време сричат:

— Какъв ужас! — прочита един.

— Пълна селяния…! — прочита друг и пак се обръща към стъклото.

— Точно така, сър! — окуражава ги Кор и побутва кутийката, в която вече са се събрали пари.

Камерата излиза и снима коридора. После снимки от тоалетната, където Цървула се напъва и от очите му се стичат сълзи. Чува се из помещенията:

— Това момче Огнян ми се стори добър актьор, но сега започвам да мисля, че си е бил чист педераст!

Цървула прави гримаса на изненада и възклицава:

— О-о! — после пръдва.

В стаята със зрителите. Те се оглеждат с недоумение. Физиономията на Кор става яростна. Той започва да вика:

— Кой от вас, негодници, е натиснал копчето за конферентни разговори? Така ли ми се отблагодарявате за усилията! Елементарно уважение, мамка му! Проявете шибано елементарно уважение…

В стаята с Огнян. Той се изправя и си оправя дрехите.

— К’во… к’во става, мамка му! — Напуска стаята, като по пътя удря мъжа и го поваля на земята.

Стаята със зрителите. Влиза Огнян с ритник и измачкано облекло.

— К’во, мамка му, става тука? — поглежда към специалното стъкло и забелязва през него мъжа легнал по корем.

— Спокойно, Огнянчо, нещата са под контрол! — казва Кор и пристъпва леко напред, като застава пред кутията с парите.

— К’во става тука, Кор? — пита ядосан Огнян.

— Нищо не става — усмихва му се Кор. — Просто с тия хора набираме средства за ремонт на сградата.

— Нали казахте, г-н Кор, че тия пари са за майка му? — обажда се един от зрителите. — Сексуалната тигрица…

Лицата на Кор и Огнян стават сериозни и напрегнати като на дуел. Разменят си няколко удара, накрая Огнян го уцелва в слабините и го поваля. Повдига от пода едно паднало листче и започва да чете от него:

— Изкачайте от парите, балъци! Поставете телефоните на пода — Огнян смачква листчето! — Нека да се представя! Казвам се Огнян Тринитротолуолов. Ако това все още има някакво значение — прошепва тихо Огнян.

Зрителите оставят пари и телефони в кутията и я побутват към него.

Огнян събира бързо нещата, застава на вратата и добавя:

— Само си избиите от главите идеята да ме издирвате чрез полиция! Защото животът ме притисна до стената и не издържах. Мисълта, че скоро сам трябва да се изхранвам, ме унищожи. И ето ме сега тук, пред вас, нахлул в живота ви, за да ви лиши от парите, да се подиграе с вас и може би унижи сексуално, с човешка външност, но иначе гнусен психар. Който искаше да стане като човека, който уважаваше и на който винаги се е възхищавал, своя баща.

Огнян намига и напуска стаята. Минава покрай тоалетната и рита един шут на вратата. Отвътре Цървула прави болезнена физиономия. После лицето на Огнян, който казва:

— А ти, Цървул, с теб няма да се занимавам. Само ще те оставя така, както си сега. Това наистина е брутално!

Отвътре се снима клечащият, който с болезнената физиономия казва през сълзи:

— Тъпо копеле! — шепне. — Така ме секна, че засмуках чашката… Тъпо копеле!

Картината се затъмнява.

Част трета: ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА

Огнян се прибира в къщи. Звъни и отваря баща му. Гледат се няколко секунди, после баща му го прегръща:

— Сине — казва развълнуван, — ти си си изпрал дрехите.

Огнян кима сериозно. Баща му бърка в джоба си. Подава му телефона бавно с трепереща ръка.

— Заслужаваш го. Прощавай, че постъпих така! — шепне баща му.

— Направи каквото трябваше, тате — стиска зъби Огнян и вади няколко GSM-а от джоба си, падат банкноти, които той не си прави труда да събере. — Исках да ти кажа, че вече не ми трябва — замисля се, — но го приемам като жест.

Баща му го кани да влезе и казва:

— Влез, сине! Трябва да ми разкажеш как постигна всичко това, моето момче! Направо се гордея с теб!

Двамата минават през коридора и влизат в стаята, а Огнян започва замислено:

— Какво да ти кажа, тате! — Леко се усмихва. — Просто бях коректен. Винаги когато съм демонстрирал каквото и да било! — Преди да седне се плясва по челото: — О! — повдига показалец Огнян. — За малко да забравя. Когато става въпрос за коректност, не бива да се забравя и уважението. Крайъгълният камък на обществото ни. — Огнян смига на баща си и тръгва към коридора. — Ти стой тук, а аз ще ти приготвя нещо за хапване. Само не бързай да ми благодариш преди да си го опитал!

Бащата сяда усмихнат и с леко просълзени очи. Обръща сияещ поглед към телевизора.

Снимки от тоалетната, където Огнян пъшка над няколко чинии.

5 септември 2004 г.

Информация за текста

© 2004 Румен Вучков

Източник: Авторът

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2007-09-01 00:00:00

Оглавление