«Две години ваканция»

Много робинзоновци вече са държали будно любопитството на нашите млади читатели. Даниел Дефо в своя безсмъртен „Робинзон Крузо“ представя самотника; Вие в своя „Швейцарски Робинзон“ — семейството; Купър в „Кратерът“ — семейството с неговите разнородни съставки. В „Тайнственият остров“ аз сблъсках учени с несгодите на това положение. Измислени са още „Дванайсетгодишен Робинзон“, „Робинзон на ледовете“, „Момичета-робинзонки“ и т.н. Въпреки безчетния брой романи, съставляващи цикъла на робинзоновците, струваше ми се, че за да се довърши той, остава да се покаже група деца от осем до тринайсет години, изоставени на остров, където се борят за живот сред страстите, подклаждани от националните различия — с една дума, пансион от робинзоновци.

От друга страна, в „Петнайсетгодишният капитан“ аз се постарах да покажа на какво са способни храбростта и умът на едно дете в борба с опасностите и трудностите на едно начинание, непосилно за възрастта му. Но сметнах, че щом поуката, съдържаща се в тази книга, мрже да бъде полезна за всички, тя трябва да се допълни.

Именно с тази двояка цел бе създадена тази нова творба.

ЖУЛ ВЕРН

Бурята. — Безпомощната шхуна. — Четири малки момчета на палубата ни „Слуи“. — Разкъсаният фок. — Оглед на вътрешността на яхтата, — Полу-задушеният юнга. — Кърмова вълна. — Земята в утринната мъгла. — Подводните скали.

През нощта на 9 март 1860 година облаците, сливайки се с морето, намаляваха видимостта до няколко метра.

По това разбунено море, сред кипящите вълни, които хвърляха оловносиви отблясъци, летеше лек кораб, почти със свити платна.

Това беше стотонна яхта — шхуна, както се наричат гое-летите в Англия и Америка.

Тази шхуна носеше името „Слуи“, но напразно бихте търсили да прочетете това название на кърмата й, тъй като в резултат от злополука — вълна или сблъскване — част от нея беше откъсната под хакаборда1.