«Черногорска майка»

Константин Величков Черногорска майка

Над върховете каменисти тегнее още нощний мрак. Дъбът столетний, гъстолисти кат някой страшен чер призрак скрипти и пъшка в тъмнината. Пресичан дрезгав кучи лай смущава само тишината, надвиснала над целий край. На прагът майката е права, на пустия и тъмен праг; стои сама, навела глава и чака. — Чака син юнак. Цял месец става тъй го чака — и плаче, и не спи нощя, и заран рано става в мрака, и моли се за него тя. Кръвта се лей… кипи войната; от всички крайща на светът юнаците под знамената се стичат, бият се и мрат. Но няма нейний син в борбата, не иде неин Йово мил и горзен носи слух мълвата, че роду си е изменил. Със тез, от Цариград що идат, и Йова нейни може би всред них очите й ще видят, какъвто в своите молби го й тя дене — ноще мечтала: и здрав, и хубав, и юнак, и с тоя лик е разпръсвала тежащий на сърцето й мрак. В минутно кратко заблужденье той може би е само бил, но свойта майка с умиленье и родний край е той спомнил. И вярва тя, че ще го види, че ври юнашка в него кръв и ако с дирните той иде, във битките ще бъде пръв. С примряло сърце гледа в мракът: те идат по широкий друм, над тях се гордо вей байракът и чуй се весел вик и шум. Вървят те стройни с бързи крачки, във милата са веч страна. От песни весели, юначки бърдата, целий край екна. Край майката безмощна, бледа минуват: един по един ги жално — жално тя изгледа. „Де й Йово, Йово, моят син?“ — извика и застана няма. Из редовете чу се глас: „Не чакай, майко… Йово няма да бъде нивга между нас…“ „За сребро, за жена забрави и тебе той, и род, и княз и глух, и хладен го остави на славата гръмливий глас. Но няма вече да безчести кръвта на своите бащи. Майко, ризикът ти злочести с кръвта си той го изплати…“ В мъглата мрачна и студена дъбът се чуе как скрипти. Майката стои вцепенена. „О, Йово, майка си уби и тя не мреше теб да чака!…“ Примря гласът й. В същий миг слогна се нещо тамо в мрака и веч ни глас се чу, ни вик… Низ село, пред черно носило, със бавни крачки поп върви и кади с сребърно кадило, молитва с жален глас мълви: „Бъди ни, боже, ти защита, над всеки черногорец бди и всяко сърце, що залита, във правий път го въведи!…“ Пловдив, 1884

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Гергана Стойчева

Публикация

К. Величков. Съчинения в пет тома. Подбор и редакция: Илия Тодоров. Български писател, С. 1986

Свалено от „Моята библиотека“ ()

Последна редакция: 2008-04-16 09:00:00

Реклама на сайте