«Предговор (към романа „Задачата“)»

Унгарската научна фантастика все още няма точна възраст. Радетелите на научността и на високите художествени достойнства на жанра започват летоброението му с крупното, забележително и все още неоценено по достойнство творческо дело на класика Мор Йокаи — особено с тритомния му „Роман на бъдещото столетие“ от 1872 година и след това с „Океания“, „Там, където парите не са божество“, „Чак до северния полюс“ и др. По-гръмки, но по-неубедителни са гласовете, които търсят корените на научната фантастика в дълбоката древност, уеднаквявайки приказния фолклор с научната фантастика. Неотдавна в една провинциална библиотека бе намерен сборник със стихове, епиграми и песни от неизвестен съставител и автор от XVIII век. В сборника има и кратка прозаична творба, дискутираща има ли живот на Луната. Отговорът е положителен, но трудно може да се даде положителен отговор на въпроса, научна фантастика ли е това. Все пак, ако приемем тази творба за литература, XVIII век може да бъде приет за рождена дата. Но видният деятел на унгарската научна фантастика, писателят Петер Куцка, настоятелно пропагандира друго становище, споделяно от мнозина негови колеги: „… научната фантастика не е явление на XX век, не се е зародила в нашето съвремие, а е връстница на литературата: като променлив поток тя ту е бълбукала на повърхността, ту е търсела пътя си през подземни русла. Ако може да твърдим, че като част от световната литература научната фантастика съществува от древността, че нейните идеи, мисли, теми и внушения могат да бъдат намерени в приказките, в митовете, легендите и преданията тъй, както и в Епос за Гилгамеш, при Омир или в Библията — тогава можем да заявим също, че и няколковековната унгарска литература свидетелствува за правотата на това твърдение.“