Надя Кехлибарева Цветни стъкълца
Най-прекрасният път
Къде ли водят пътищата чудни, когато си едва на пет години? — До някоя ливада с пеперуди? До някоя черешова градина? До някоя лоза със златен грозд? До някоя чешма с корито синьо? До песента на някой дрозд? Вървят, звънят от топъл детски смях, земята правят шарена, голяма. А най-прекрасният от тях ни връща час по час при мама. (обратно)На припек
Минзухари, минзухари, минзухарено море… Кой ще смогне, кой ще свари всичките да обере? (обратно)Отблясък
На стената слънчевото зайче кацна с две разперени ушички, та детето в стихналата стая да не е самичко. (обратно)Чистниче
На кея облаче е спряло — навярно ще пере в голямото море палтенцето си бяло. (обратно)Залез
Слънчев лъч погали кухненската кана — и кълбо с кристали тя за малко стана… (обратно)След фъртуна
Нещо много, много чудно стана с голямото дете от шадравана — някой тайно му навлече бяло заешко елече. (обратно)Момчета
Под крушата се насъбра с победни викове орляка. Започна весела игра край дънера и по клонака. Дървото стана параход, поело през зелена пяна — с голям товар от дребен плод и със седмина капитана. (обратно)Хубост
Магесница е светлината! Събужда мълком толкова бои — зелена става равнината и златен кошер се рои; и тръпне алест кон, наведен над бялата чешма… Не зная как да се нагледам на тая моя шарена земя. (обратно)Информация за текста
© Надя Кехлибарева
Набиране: moosehead, 2010
Издание:
Библиотека „Златни страници“. Детство мое. Том трети. Стихотворения.
Издателство „Български художник“, 1977
Съставител и редактор: Николай Янков
Художник: Румен Скорчев
Свалено от „Моята библиотека“ []
Последна редакция: 2010-05-23 11:00:00
Комментарии к книге «Цветни стъкълца», Надя Кехлибарева
Всего 0 комментариев