«Бремето на белия човек ((Съединените щати и Филипинските острови))»

1481


Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

Ръдиард Киплинг Бремето на белия човек (Съединените щати и Филипинските острови)1

Носете свойто бреме! И своите синове във жертва принесете на чужди богове- сред варварски народи с навъсени лица — от дявол по-коварни, по-чисти от деца. Носете свойто бреме! С търпение в гръдта Гнева си обуздайте, смирете Гордостта! Със ясно, просто слово, с език открит и смел засейте чужда нива, гонете чужда цел! Носете свойто бреме! На Глад и Нищета навеки запушете бездънните уста! И бдете: може всичко, на крачка от целта, дивашкото Безумство да срине в пепелта. Носете свойто бреме без позата на бог! Трудът ви да е робски, животът — прост и строг. И пътя към земите на вашите мечти кракът ви да проправи, кръвта да освети! Носете свойто бреме! И приемете в дар вековната омраза на роб към господар; и ропотът на всяка тълпа към своя вожд: „О, по-добре в Египет, в добрата черна нощ!…“2 Носете свойто бреме! Не чакайте мъзда! Не крийте страх и слабост под плаща „Свобода“; По всяко ваше дело, въздишка, вик, въпрос диваците ще съдят за вас и за Христос. Носете свойто бреме! И сбогом, детски дни — с безброй безплодни лаври, с парадни суетни… Да съдят зрелостта ви ударил е часът — и ето: иде скоро3 на равни вам Съдът!

Информация за текста

© Стоян Медникаров, превод от английски

Rudyard Kipling

Сканиране и разпознаване: NomaD, 2008

Редакция: sir_Ivanhoe, 2008

Публикация

Ръдиард Киплинг

Избрано

Превод: Стоян Медникаров

Художник: Иван Габеров

Технически редактор: Нейко Генчев

Издателство „Елпис“, Велико Търново

Печат: ДФ „АБАГАР“, В. Търново

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-04-28 07:00:00

1

Непосредствен повод за написване на това програмно за Киплинг стихотворение послужва завръщането на Американо-Испанската война — 1898 г., в резултат на която САЩ завземат Порто Рико, о. Гуам, филипинските острови и окупират Куба. Стихотворението е построено като обръщение на Киплинг към Америка, тръгнала след Англия пр пътя на колониализма, който Киплинг нарича „цивилизаторството“.

(обратно)

2

„О, по-добре в Египет…“ — характерно за Киплинг използване на библейски „архитип“ за описание на съвременна ситуация. Отношението на покорените народи към цивилизацията се отъждествява с малодушния ропот на евреите, изведени от Египетския плен от Мойсей, когото на път към обетованата Ханаанска земя, те се обръщат към него: „Защо ни стори и ни изведе от Египет… по-добре ни беше да работим на египтяните…“ (Изход 14:11-12)

„…добрата черна нощ…“ — Сравни: „…и стана тъмнина мрачна по всичката Египетска земя три дни. Не се виждаха един друг, нито се помести някой от мястото си три дни…“ (Изход 10:22-23). /Б.пр./

(обратно)

3

„И ето: иде скоро…“ — Отново типична за Киплинг библейска реминисценция, свързана с Второто пришествие, когато Бог ще слезе за втори път на земята, за да възвести Страшния съд. /Б.пр./

(обратно)
  • Реклама на сайте

    Комментарии к книге «Бремето на белия човек ((Съединените щати и Филипинските острови))», Редьярд Джозеф Киплинг

    Всего 0 комментариев

    Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!