«Неразделни»

993


Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,и така ми тайната си повери сама Калина —с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:„Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!И не грееше туй слънце от високо, от далеко —грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двории тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:«Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла.»Думите му бяха сладки — бяха мъките горчиви —писано било та ние да се не сбереме живи…Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешматаи навалица заварих да се трупа от махлата,тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, —«Клетника — дочух между им да се шушне и говори: —право се убол в сърцето — ножчето му още тамо!»Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.През навалицата виком полетях и се промъкнах,видях Ива, видях кърви… и не сетих как измъкнахостро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го…Нек’ сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви —тамо ровят само тия, дето истински са мъртви —а погребаха ни тука, на брегът край таз долина…Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; —той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла…“Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен. Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Силвия Гогова и Виктор Гугушев

Публикация

П. П. Славейков, Събрани съчинения в осем тома, том 1. Български писател, С. 1958.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6634]

Последна редакция: 2008-04-22 10:00:00

Комментарии к книге «Неразделни», Пенчо Славейков

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства