«Огньове в дълбините»

1842


1 страница из 10
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Артър КларкОгньове в дълбините

— Това — каза самодовлно Карн — ще те заинтересува. Хвърли му един поглед!

Той побутна папката, която четеше до преди малко и аз реших, за кой ли път вече, че ще поискам да го преместят, а ако не уважат молбата ми, да преместят мен.

— Какво съдържа? — попитах доста вяло.

— Обширен доклад от някой си доктор Матюс до Министъра на науката — и го размаха под носа ми. — Прочети го де!

Без голям ентусиазъм започнах да го прелиствам. След малко вдигнах поглед и признах с нежелание:

— Може и да си прав… този път. Не казах нищо повече, докато не го изчетох.

Уважаеми Министре (започваше писмото), по ваше нареждане ви представям специалния си доклад за експериментите на професор Ханкок, които дадоха неочаквани и необикновени резултати. Нямах време да му придам по-прегледен вид и Ви го изпращам така, както го диктувах.

Тъй като Вашето внимание сигурно е ангажирано с много проблеми, ще съобщя накратко характера на взаи-моотношенията ни с професор Ханкок. До 1955 година професорът оглавява-ше катедрата „Келвин“, откъдето бе освободен, за да поеме професурата по електроинженерство в университета „Брендън“, откъдето бе освободен, за да се заеме със своята изследова-телска дейност. За тази цел той прив-лече като сътрудник покойния вече доктор Клейтън, бивш главен геолог към Министерството на горивата и енергията. Съвместната им работа бе субсидирана от Фондацията „Паул“ и Кралското дружество.

Професорът се надяваше да развие на практика идеята си за сонар, като средство за точни геоложки проучвания. Сонар, както сигурно знаете, е акустичният еквивалент на радара и макар да не е толкова популярен, той е по-стар с няколко милиона години, тъй като прилепите го използват много ефективно за откриване на насекоми и препятствия през нощта. Професор Ханкок имаше намерение да изпраща мощни свръхзвукови импулси в почвата и да „сглобява“ от полученото ехо картината на онова, което се намира под нас. Изображението на картината трябваше да се получава на катодно-лъчева тръба и цялата система щеше да бъде аналогична на типа радарни инсталации, използвани в самолетите за разчитане на терена през облаци.

Комментарии к книге «Огньове в дълбините», Артур Чарльз Кларк

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!