«Старицата на Джо Кредок»

Ърскин Колдуел Старицата на Джо Кредок

На трийсет и пет Джулия Кредок си беше такава, каквато се е помнила открай време — нито хубава, още по-малко очарователна. Бяха минали трийсет и пет години — и младост, и зрелост — нищо не остана: нито хубост, нито чар. Колкото по старееше, толкова по-грозна ставаше. От тия петнайсет години в кухнята, над коритото, снагата й се бе вдървила и загрубяла. Косите бяха твърди, сплъстени, същински върви. Трудът бе врязал по лицето й бръчки, а гърдите й висяха чак до кръста като капаците на кавалерийско седло. В Джулия никой мъж не можеше да види друго, освен отблъскващия символ на жената. Тъй беше и с Джо, мъжа й. За него тя винаги си беше Старицата.

И ето, че се помина.

Смъртта бе нейното възнаграждение. Възнаграждение за грозното лице и грозното тяло, за целия й живот. Приживе беше безкрайно нещастна — единайсет деца, четиринайсет крави, ято пилци. И на всичко отгоре осем вонящи свине. От десет години Джулия ни един път не напусна фермата. Работа, работа, работа от четири заран, до девет вечер; никога почивка, никога пътуване до града, та дори да се изкъпе време не остана. Джо също се блъскаше по цял ден. Но и той от своя труд получаваше едничка отплата — схванат гръб, разхлопано сърце, сиромашия. Колкото повече работеше, толкова по обедняваше. Изкара ли на есен двайсет бали памук, цените ще паднат и той едва смогваше да си плати торовете, а обикновено пари не достигаха и за това. Ако пък цената скочеше на шейсет цента, килограма, ставаше тъй, че поради многото дъжд, или поради голямата суша, не успяваше и една бала да изкара. С една дума, животът на Джо и Джулия не беше нищо — направо не си струваше да се живее като тях.

Сега Джулия беше мъртва. Никога не е била хубава, нито пък се е смятала за хубавица. До кожата й никога не беше се докосвала коприна, до носа й — пудра, до страните — руж, а мръсотията под ноктите й остана докрай да се чернее.

Пристигна човек от погребалното бюро и отнесе трупа. На следната утрин го върна готов за погребението, насрочено за същия следобед в гробището, в съседство с поляната, дето ставаха публични събрания.

Но що за труп беше това!

Джо гледаше и не вярваше, че вижда Джулия. После изрови от някъде снимката, която му беше подарила няколко седмици, преди да се оженят, и я позна. Изглеждаше отново като младо момиче.

Беше окъпана, бяха измили косата й с благовонни сапуни. Ръцете й бяха бели, ноктите — лакирани; лицето чисто и гладко, напудрено и начервено, а хлътналите й страни — изпълнени отвътре с памук. За първи път Джулия беше красива. Джо не можа да откъсне от нея очи. Седя целия ден до ковчега, притихнал, разплакан, боготворящ хубостта й. Бе облечена в коприна — и фустата, и чорапите, — отгоре й бяха навлекли морскосиня рокля, и тя копринена, без ръкави, с дълбоко изрязано деколте. Отново бе станала красиво младо момиче.

Погребаха я заедно с красотата й същия следобед в гробището до поляната за събрания. До последната минута Джо се молеше да отложат погребението за другия ден, но хората от погребалното бюро не искаха и да чуят. Той нищо не разбра.

С изключение на двете най-големи, децата на Джулия не успяха добре да схванат какво се е случило с майка им. Щяха да минат години, додето се уверят, че трупът, който им върнаха от погребалното бюро, е бил на майка им Джулия.

— Но жената в ковчега беше красавица — казваха те.

— Да — добавяше Джо. — Джулия, майка ви, беше истинска красавица.

После отиваше до скрина, измъкваше снимката и им я показваше — да видят.

Информация за текста

© Ърскин Колдуел

© 1980 Кръстан Дянков, превод от английски

Erskine Caldwell

Сканиране и разпознаване: NomaD, 2008

Редакция: sir_Ivanhoe, 2008

Публикация

Ърскин Колдуел. Муха в ковчега

Американска, първо издание

Литературна група IV

Преводач, съставител: Кръстан Дянков, 1980

Редактор София Яневска

Оформление Веселин Павлов

Художник-редактор Веселин Христов

Технически редактор Васко Вергилов

Коректор Виолета Славчева

Дадена за набор на 25. V. 1980 г. Излязла от печат на 25. IX. 1980 г. Формат 60/90/16 Издателски № 1629 Издателски коли 15,75 Печатни коли 15,75 УИК 15,74 Цена 1,81 лева

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1980

ДП „Димитър Найденов“, В. Търново

07 — 9536622411

5637—72—80

Ч—820

Разказите и повестта, съставляващи настоящия сборник, са взети от следните оригинални издания:

The Bastard & the Poor Fool

Kneel to the Rising Sun

American Earth

Southways

We Are the Living

Gulf Coast Stories

When You Thing of Me

The Complete Stories of Erskine Caldwell

Въведението „Устрем, на който не можеш да кажеш «НЕ»“, е откъс от биографичната книга Call It Experience

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-05-11 12:30:00